Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (28)

Манауи

Имало едно време един мъж, който ухажвал две близначки. Ала баща им му рекъл:

— Няма да се ожениш за тях, ако не познаеш как се казват.

Манауи гадал ли гадал, ала не успял да познае имената им. Бащата на младите жени поклащал глава и всеки път го отпращал.

Един ден Манауи взел със себе си своето кученце. То видяло, че едната сестра е по-хубава от другата, но че другата е по-мила от първата. Въпреки че нито една от тях не притежавала всички качества, кученцето много ги харесало, защото му давали лакомства и му се усмихвали.

Манауи и този път не познал имената на сестрите и унило тръгнал обратно към дома си. Но кученцето изтичало обратно при колибата на младите жени, долепило ухо до една от страничните стени и чуло, че те се кикотят за това колко хубав и мъжествен бил Манауи. Докато си говорели, сестрите се обръщали една към друга по име и кученцето ги чуло. То изприпкало при господаря си, за да му съобщи имената им.

Ала един лъв бил изоставил край пътя голям кокал с месо. Кученцето го подушило, без да се колебае го замъкнало в храстите и весело започнало да го ближе и ръфа. Когато задоволило апетита си, то изведнъж си спомнило за забравената задача, ала за беда било забравило и имената на двете сестри.

Кученцето повторно се върнало при колибата на близначките. Вече било нощ и те мажели с масло ръцете и краката си, като че ли се готвели за празник. Кученцето пак ги чуло да се обръщат една към друга по име. То радостно подскочило и се втурнало към колибата на Манауи, когато от храстите се разнесъл мирис на индийско орехче.

От всичко на света кученцето най-много обичало индийско орехче. То се отклонило от пътя и се натъкнало на един пън, върху който имало забравен плодов сладкиш. Скоро сладкишът изчезнал и дъхът на кученцето приятно ухаел на индийско орехче. Когато с натежал корем се затътрило към колибата на Манауи, то се опитало да си спомни имената на сестрите, ала напразно, отново ги било забравило.

Кученцето пак се върнало при къщата на близначките и този път разбрало, че се готвели да се омъжат. „О, не! — помислило си то. — Вече няма никакво време.“ И когато сестрите се обърнали една към друга по име, животинчето се втурнало обратно, твърдо решено да не забрави имената им.

По пътя кученцето видяло парче прясно месо, но не му обърнало внимание и го прескочило. За миг му се сторило, че усеща аромат на индийско орехче във въздуха, но също не му обърнало внимание и продължило да тича към дома на своя господар. Ала ненадейно от храсталака изскочил някакъв непознат, стиснал го за врата и толкова силно го раздрусал, че едва не му паднала опашката.

През цялото време непознатият викал:

— Кажи ми имената им! Кажи ми имената на сестрите, за да мога да се оженя за тях.

На кученцето му се струвало, че всеки момент ще изгуби свяст, но храбро се съпротивлявало. То ръмжало, драскало, ритало с крака и накрая успяло да ухапе едрия мъжага между пръстите. Зъбите му се забили в плътта на мъжа като жила на оси. Непознатият измучал като бивол, ала кученцето не го пуснало. Мъжът се затичал към храстите, като понесъл със себе си увисналото на ръката му животинче.

— Пусни ме, пусни ме, пусни ме, кученце, и аз ще те оставя на мира — умолявал непознатият.

— И не смей да се връщаш, иначе няма да доживееш до утрото — изръмжало то.

Непознатият тутакси се шмугнал в гъсталака, като стенел и стискал ръката си. Кученцето продължило по пътеката към колибата на Манауи.

Въпреки че козината му била окървавена и го болели челюстите, то не забравило имената на сестрите и щастливо докуцукало при Манауи. Господарят му внимателно промил раните му и кученцето му разказало цялата история. Накрая му съобщило имената на жените. Манауи метнал кученцето на гърба си и се втурнал към селото на близначките. Вятърът развявал ушите на малкото животинче като конски опашки.

Когато Манауи казал на бащата имената на двете му дъщери, близначките го посрещнали напълно нагласени и готови да тръгнат с него. Те през цялото време го били чакали. Ето как Манауи спечелил две от най-красивите девойки в речната страна. И четиримата — сестрите, Манауи и кученцето, живели заедно дълго и честито.

Крик Крак Крук, приказката свършва тук.

Крик Крак Кре, на приказката краят дойде^[1].