Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (104)

Малката кибритопродавачка

Имало едно време едно момиченце, което си нямало нито майка, нито баща и живеело в мрачната гора. Един ден момиченцето научило, че може да купи от магазина в селото край гората кибрити за половин грош и да ги продаде на улицата за един грош. Ако продадяло достатъчно кибрити, щяло да може да си купи коричка хляб, да се върне в горската си колибка и да спи там, увито във всичките си дрехи.

Зимата дошла и станало много студено. Момиченцето нямало обувки и палтото му било толкова излиняло, че през плата се провиждало небето. Крачетата му били посинели, пръстите му вече били съвсем бледи. То обикаляло по улиците и молело минувачите да купят кибритите му. Ала никой не спирал, никой не му обръщал внимание.

Една вечер, докато седяло на улицата, то си казало: „Имам кибрит. Мога да си запаля огън и да се стопля“. Но нямало нито подпалки, нито дърва. Въпреки това момиченцето решило да запали няколко клечки.

И както седяло с протегнати напред крака, то драснало първата клечка. И снегът и студът сякаш внезапно изчезнали. На мястото на вихрещите се снежинки детето видяло стая, прекрасна стая с голяма тъмнозелена кахлена печка, от чиято топлина въздухът трептял. Момиченцето се сгушило до печката и се изпълнило с райско блаженство.

Ала изведнъж печката изчезнала и то отново се озовало седнало в снега. Треперело толкова силно, че зъбите му тракали. И тогава драснало втората клечка. Светлината й огряла стената на съседната сграда и тя станала прозрачна. Вътре в къщата имало маса със снежнобяла покривка, върху която били наредени чинии от най-фин порцелан и на подноса по средата димяла току-що опечена гъска. Момиченцето посегнало към нея, но видението отново се стопило.

Детето пак седяло в снега. Ала коленете и хълбоците вече не го болели. Сега студът изгарял ръцете и тялото му и затова момиченцето драснало третата клечка.

И в нейната светлина се появила възхитителна елха, украсена с бели свещи с дантелени панделки, приказни стъклени топки и хиляди светлинки, които малката кибритопродавачка не можела ясно да различи.

И докато се взирала в ствола на огромната елха, тя ставала все по-висока, издигала се към тавана, превърнала се в звездите на небесния свод. Изведнъж проблеснала ярка звезда и момиченцето си спомнило думите на майка си, че когато умира някой човек, от небето пада звезда.

И внезапно се появила баба му, толкова топла и нежна, че детето се изпълнило с щастие. Баба му свалила престилката си, завила момиченцето и го притиснала към себе си.

Но образът започнал да избледнява. И детето продължило да пали клечки, за да задържи баба си… и накрая двете започнали да се издигат в небето, където нямало студ, глад и болка. На сутринта открили момиченцето вкочанено.