Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Women Who Run Wigh the Wolves, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Клариса Пинкола Естес
Заглавие: Бягащата с вълци
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Националност: американска
Редактор: Саша Попова
Художник: Megachrom
Коректор: Марияна Василева
ISBN: 954-585-212-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270
История
- — Добавяне
Наранен инстинкт и гняв
Жените (и мъжете) са склонни да се опитват да сложат край на стари епизоди, като казват: „Аз/той/тя/те направиха каквото можаха“. Ала тези думи не са прошка. Дори да е вярно, това категорично заявление не допуска възможност за изцеляване. Все едно да поставите турникет над дълбока рана. След време това предизвиква гангрена поради липса на кръвоснабдяване. Отричането на гнева и болката не помага.
Ако инстинктът на жената е наранен, тя обикновено се сблъсква с няколко предизвикателства, свързани с гнева. Първо, тя често има проблем с осъзнаването на намесата, бавно забелязва нарушенията на територията й и не усеща собствения си гняв, докато не я е завладяла. Също като младежа в началото на „Изсъхналите дървета“, яростта й я напада от засада.
Това забавяне е резултат от инстинкти, наранени от убеждаването на малките момиченца да не обръщат внимание на кавгите, да се опитват на всяка цена да играят ролята на миротворци, да не се намесват и да търпят болката, докато всичко се успокои или временно се уталожи. Такива жени не работят върху гнева, който изпитват, а веднага се хващат за оръжието или реакцията им се забавя със седмици, месеци или дори години.
Това обикновено не се дължи на плахост или интровертност, а на прекалени съчинения, прекалено много опити от страна на жената да е мила в своя вреда. Дивата душа знае кога и как да действа, ако жената се вслуша в гласа й. Правилната реакция е съчетание от съответните количества далновидност, състрадание и сила. Нараненият инстинкт трябва да бъде излекуван със спазване и налагане на твърди граници, с категорични и, когато е възможно, великодушни, но въпреки това безапелационни реакции.
Жената може да не е в състояние да дава воля на гнева си дори когато това пречи на живота й, дори когато това я кара да се вманиачава по отношение на събития отпреди много години и да ги усеща, като че ли са се случили вчера. Размислите за травмата са насъщни за излекуването. Но накрая трябва да зашиете всяка рана и да я оставите да зарасне.