Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women Who Run Wigh the Wolves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2018 г.)
Корекция и форматиране
NMereva (2019 г.)

Издание:

Автор: Клариса Пинкола Естес

Заглавие: Бягащата с вълци

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска

Редактор: Саша Попова

Художник: Megachrom

Коректор: Марияна Василева

ISBN: 954-585-212-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270

История

  1. — Добавяне

Наранен инстинкт и гняв

Жените (и мъжете) са склонни да се опитват да сложат край на стари епизоди, като казват: „Аз/той/тя/те направиха каквото можаха“. Ала тези думи не са прошка. Дори да е вярно, това категорично заявление не допуска възможност за изцеляване. Все едно да поставите турникет над дълбока рана. След време това предизвиква гангрена поради липса на кръвоснабдяване. Отричането на гнева и болката не помага.

Ако инстинктът на жената е наранен, тя обикновено се сблъсква с няколко предизвикателства, свързани с гнева. Първо, тя често има проблем с осъзнаването на намесата, бавно забелязва нарушенията на територията й и не усеща собствения си гняв, докато не я е завладяла. Също като младежа в началото на „Изсъхналите дървета“, яростта й я напада от засада.

Това забавяне е резултат от инстинкти, наранени от убеждаването на малките момиченца да не обръщат внимание на кавгите, да се опитват на всяка цена да играят ролята на миротворци, да не се намесват и да търпят болката, докато всичко се успокои или временно се уталожи. Такива жени не работят върху гнева, който изпитват, а веднага се хващат за оръжието или реакцията им се забавя със седмици, месеци или дори години.

Това обикновено не се дължи на плахост или интровертност, а на прекалени съчинения, прекалено много опити от страна на жената да е мила в своя вреда. Дивата душа знае кога и как да действа, ако жената се вслуша в гласа й. Правилната реакция е съчетание от съответните количества далновидност, състрадание и сила. Нараненият инстинкт трябва да бъде излекуван със спазване и налагане на твърди граници, с категорични и, когато е възможно, великодушни, но въпреки това безапелационни реакции.

Жената може да не е в състояние да дава воля на гнева си дори когато това пречи на живота й, дори когато това я кара да се вманиачава по отношение на събития отпреди много години и да ги усеща, като че ли са се случили вчера. Размислите за травмата са насъщни за излекуването. Но накрая трябва да зашиете всяка рана и да я оставите да зарасне.