Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Women Who Run Wigh the Wolves, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Клариса Пинкола Естес
Заглавие: Бягащата с вълци
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Националност: американска
Редактор: Саша Попова
Художник: Megachrom
Коректор: Марияна Василева
ISBN: 954-585-212-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270
История
- — Добавяне
16.
Вълчата мигла
„Ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо няма да започне.“
— Не отивай в гората, не отивай — казаха те.
— Защо? Защо довечера да не отида в гората? — попита тя.
— Там живее един голям вълк, който яде хора като теб. Не отивай в гората, не отивай. Предупреждаваме те.
Естествено, тя отишла. Въпреки всичко отишла в гората и разбира се, срещнала вълка, точно както я предупредили.
— Нали ти казахме! — възкликнали те.
— Това е моят живот, а не приказка, тъпаци такива — отвърнала тя. — Трябва да отида в гората, трябва да срещна вълка, иначе животът ми изобщо няма да започне.
Само че вълкът, който срещнала, бил попаднал в капан.
— Помогни ми, о, помогни ми! Аууууу, аууууу, аууууу! — викал вълкът. — Помогни ми, о, помогни ми и аз ще те възнаградя. — Защото така правят вълците в такива приказки.
— Откъде да знам, че няма да ме изядеш? — попитала тя. Нейната работа била да задава въпроси. — Откъде да знам, че няма да ме убиеш и да ме оставиш тук?
— Грешен въпрос — казал вълкът. — Просто ще трябва да се довериш на думата ми. — И отново започнал да плаче и да вие.
— Оуууу! Аууууу! Аууууу!
Има само един въпрос,
който хубавата девойка
си струва да зададе:
Оуууу… Аууууу! Оууууу?
— Е, добре, Вълко, ще рискувам. Добре, ето! — И тя отворила капана, вълкът издърпал лапата си и тя я превързала с билки и треви.
— О, благодаря ти, мила девойко, благодаря ти — въздъхнал вълкът. И тъй като била чела прекалено много неверни приказки, девойката извикала:
— Хайде, давай, изяж ме и да свършваме с това.
Но не, не се случило така. Вълкът поставил лапа на ръката й.
— Аз съм вълк от друго време и място — казал той. После откъснал мигла от окото си и й я дал. — Използвай я и бъди мъдра. Отсега нататък ще знаеш кое е добро и кое не толкова — просто погледни през моите очи и ще виждаш съвсем ясно.
За това, че ми позволи да живея,
аз ти предлагам да живееш
както никога досега.
Запомни, има само един въпрос,
който хубавата девойка
си струва да зададе:
Оуууу… Аууууу! Оууууу?
И тя се върнала в селото си,
щастлива, че е жива.
И този път те казвали:
„Просто стой тук и бъди моя невеста“,
„Направи каквото ти казвам“
или „Говори каквото аз искам да говориш
и остани безпросветна
като деня, в който дойде“.
Тя повдигнала вълчата мигла,
погледнала през нея
и разбрала техните помисли,
както никога досега не била виждала.
И следващия път,
когато месарят теглел месото,
тя погледнала през вълчата мигла
и видяла, че той тегли и палеца си.
Погледнала своя ухажор,
който казвал „Аз съм точно за теб“,
и видяла, че не струва нищо.
И този път, и следващите,
й били спестени
не всички,
но много
беди.
Нещо повече, с новото си зрение тя не само виждала лукавството и жестокостта, но сърцето й започнало да расте, защото поглеждала всеки човек и наново го претегляла чрез дарбата от вълка, когото спасила.
И видяла истински добрите,
и отишла при тях,
там открила своя жених
и останала през всички дни от живота си,
и видяла смелите,
и отишла при тях,
познала верните,
и отишла при тях,
видяла объркването под гнева,
и побързала да го утеши,
видяла обич в очите на плахите,
и протегнала ръце към тях,
видяла страдание в срамежливите,
и потърсила смеха им,
видяла нужда в човека без думи,
и говорила вместо него,
видяла вяра дълбоко в жената,
която твърдяла, че е без вяра,
и разпалила вярата й с огън от своята.
Тя видяла всички неща
със своята вълча мигла,
всички истини
и всички лъжи,
всички неща, противни на живота,
всички неща, видими само
през очите на онова,
което претегля сърцето със сърце,
а не само с разум.
Върви в гората, върви. Ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо няма да започне.
Върви в гората,
върви.
Върви в гората,
върви.
Върви в гората,
върви.
Откъс от „Вълчата мигла“, стихотворение в проза от К. П. Естес. (Rowing Songs for the Night Sea Journey, Contemporary Chants, 1970.)