Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (128)

Сълзите са река, която ви носи нанякъде. Плачът създава река около лодката, която носи душевния ви живот. Сълзите повдигат лодката ви от скалите, от сухата земя, отнасят я на ново, по-добро място.

Има океани от сълзи, които жените никога не са изплакали, защото са ги учили да отнасят тайните на майките и бащите си, тайните на обществото и собствените си тайни в гроба. Женският плач се е смятал за много опасен, защото отключва ключалките и резетата на тайните, които носи тя. Но всъщност за доброто на дивата душа е по-добре да плачете. За жените сълзите са начало на посвещаването в Клана на белязаните, онова древно племе на жени от всички раси, всички нации, които през вековете са преживявали какво ли не и въпреки всичко гордо са изправяли глава.

Личните съдби на всички жени са също толкова огромни по мащаби и също толкова въздействащи, колкото свръхестествените сили в приказките. Но има един вид истории, свързани с женските тайни и особено със срама. Те съдържат някои от най-важните въпроси, на които жените трябва да потърсят отговор. За повечето жени тези тайни истории са собствените им съдби, не инкрустирани като диаманти в корона, а като чакъл под повърхността на душата.