Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Women Who Run Wigh the Wolves, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Клариса Пинкола Естес
Заглавие: Бягащата с вълци
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Националност: американска
Редактор: Саша Попова
Художник: Megachrom
Коректор: Марияна Василева
ISBN: 954-585-212-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1270
История
- — Добавяне
Койота Дик
Мисля, че Баубо е разказала на Деметра женски шеги за онези възхитително оформени предаватели и приемници — гениталиите. В такъв случай Баубо навярно е разказала история като тази, която преди няколко години чух от управителя на стар къмпинг. Викаха му Стария Ред и твърдеше, че имал индианска кръв.
Стария Ред не си носеше ченето и не се беше бръснал от два дни. Миловидната му стара жена Уилоудийн имаше красиво, но изхабено лице. Носът й, каза ми тя, бил счупен по време на сбиване в бар. Семейството имаше три кадилака, нито един, от които не беше в движение. Уилоудийн имаше кученце чихуахуа, което държеше в детска кошарка в кухнята. Ред беше от онези мъже, които не си свалят шапката и в тоалетната.
Аз издирвах истории и бях спряла малката си каравана в техния къмпинг.
— Сигурно знаете някакви истории за тези земи? — започнах аз. Имах предвид района, разбира се.
Стария Ред лукаво погледна жена си и се ухили.
— Ще й разкажа за Койота Дик[1].
— Не й разказвай тази история, Ред, не й я разказвай!
— Въпреки това ще й я разкажа — не отстъпваше той.
Уилоудийн скри лице в шепи.
— Не й я разказвай, Ред, сериозно ти говоря!
— Не, не мога да не й я разкажа, Уилоудийн.
Тя седна настрани на стола си, все още скрила очи с ръце, сякаш току-що нещо я бе ослепило.
Ето какво ми разказа Стария Ред. Според думите му, той чул историята от един индианец навахо, който я научил от мексиканец, който пък я знаел от някакъв хопи.
Имало едно време един Койота Дик и той едновременно бил най-умното и най-глупавото създание на света. Винаги бил гладен за нещо и винаги играел номера на хората, за да получи каквото иска. По всяко друго време спял.
Е, един ден, докато спял, на пениса му[2] му писнало и решил да остави Койота и да попътешества сам. Речено, сторено. Пенисът потеглил по пътя. Всъщност заподскачал по пътя, тъй като имал само един крак.
Подскачал, подскачал, забавлявал се, но по едно време навлязъл в гората и там… О, не… попаднал в пареща коприва.
— Ох! — извикал той. — Ау! Помощ! Помощ!
Виковете му събудили Койота Дик и когато бръкнал в гащите си, за да запали сърцето си с обичайното завъртане на манивелата, нея я нямало! Койота Дик се затичал по пътя, като се стискал между краката и накрая открил пениса си в най-ужасното премеждие, което можете да си представите. Той внимателно го извадил от копривата, потупал го, успокоил го и си го сложил обратно, където му е мястото.
Стария Ред се хилеше като побъркан, чак се давеше с изцъклени очи.
— И това е историята за Койота Дик.
— Забрави да й разкажеш края — напомни му Уилоудийн.
— Какъв край? Вече й разказах края — изсумтя Стария Ред.
— Забрави да й разкажеш истинския край на историята, стар пръдливко.
— Ами, щом си го спомняш, ти й го разкажи. — На вратата се позвъни и той стана от скърцащия си стол.
Уилоудийн ме погледна право в лицето. Очите й блестяха.
— Краят на историята е поуката.
В този момент я овладя Баубо, защото Уилоудийн започна да се киска, после да се смее и накрая се запревива — толкова дълго, че й потекоха сълзи. Трябваха й две минути, за да каже тези последни две изречения, като, докато се давеше, повтаряше всяка дума по два-три пъти.
— Поуката е, че от онази коприва пишката после постоянно я сърбяло. И затова мъжете вечно се присламчват към жените и искат да се отъркат в тях с онзи поглед, дето казва „Адски ме сърби“. Нали разбираш, тая универсална пишка постоянно я сърбяло след първия път, когато избягала.
Не знам какво толкова ми стана, но двете седяхме в кухнята, пищяхме и удряхме с юмруци по масата, докато изгубихме всякакъв контрол върху мускулите си. После се чувствах така, все едно съм отхапала голям къс хрян.
Тъкмо такива истории мисля, че е разказвала Баубо. Нейният репертоар включва всичко, което кара жените да се смеят от все сърце, без да ги е грижа, че показват сливиците си, провесвайки корема си напред, оставяйки гърдите си да се тресат. В сексуалния смях има нещо различно. „Сексуалният“ смях като че ли достига надалеч и надълбоко в психето, освобождава всичко, свири на костите ни и изпълва тялото ни с възхитително чувство. Това е форма на диво удоволствие, което се съдържа в психичния репертоар на всяка жена.
Свещеното и чувствено — сексуалното живеят съвсем близо едно до друго в психето, защото се активизират чрез чувство на почуда не от интелекта, а чрез преживяване на нещо по физическите пътища в тялото, нещо, което за миг или завинаги — било целувка, фантазия, смях от сърце — ни разтърсва, издига ни на най-високия връх, изглажда бръчките ни, кара ни да танцуваме, да кипим от живот.
В свещеното, неприличното, сексуалното винаги ни очаква див смях, кратък преход от безмълвен смях, гаден смях, хрип, който е смях, див и животински смях или звънлив мелодичен смях. Смехът е една от скритите страни на женската сексуалност, той е физически, стихиен, страстен, съживяващ и следователно възбуждащ. Той е вид сексуалност, която няма цел като гениталната възбуда. Това е радостна сексуалност, само за настоящия момент, истинска чувствена любов, която полита свободна, живее, умира и се преражда от собствената си енергия. Той е свещен, защото е целебен. Той е чувствен, защото събужда тялото и емоциите. Той е сексуален, защото възпламенява и вдига вълни на удоволствие. Той не е едноизмерен, защото смехът е нещо, което споделяме и със себе си, и с много други. Той е най-дивата женска сексуалност.
Ще ви разкажа друга женска история. Научих я като малка. Удивително е колко много неща чуват децата, когато възрастните си мислят, че никой не ги слуша.