Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (145)

Приложение

В отговор…

В отговор на читателите, които питат за различни аспекти от моята работа и живот, ние разширихме някои части от тази книга, добавихме някои анекдоти, разяснения и бележки, продължихме послеслова и за пръв път публикувахме едно стихотворение в проза, което беше част от оригиналния ръкопис. Всичко това беше извършено внимателно и без да нарушаваме ритъма на работата.

Три години по-късно…

Много читатели ни писаха, за да изразят признателността си, да споделят новини от своите читателски групи, които са разглеждали „Бягащата с вълци“, да ни пратят благословията си и да ни попитат за бъдещи трудове. Те внимателно са прочели тази книга и често повече от веднъж^[1].

Като цяло, останах малко удивена, че макар и разкрити само в подтекста на книгата, духовните корени на моят труд са били очевидни за много читатели. Изказвам най-сърдечна благодарност за благословията на читателите, техните мили думи, дълбоки проникновения, огромна щедрост, красиви, ръчно изработени подаръци и подкрепа за моята работа, моето семейство и близки, и за самата мен. Всички тези жестове са ми изключително скъпи.

Много отдавна, ала не толкова далеч…

Тук ще се опитам да задоволя интереса на някои от читателите.

Мнозина са ме питали как съм започнала да пиша „Бягащата с вълци“. „Писането започна много преди да започне самото писане.“^[2] Всичко започна с раждането ми в необикновени и романтични семейни структури, които El destino^[3] ми беше приготвила. Започна с десетилетия на изпълване с поразителна красота, с наблюдения за изгубени надежди в културни, обществени и други видове бури. Започна в резултат на любов и живот, едновременно сурови и скъпи. „Писането започна много преди да започне самото писане, уверявам ви.“

Действителното писане започна през 1971 година след „поклонение“ от пустинята до моя роден дом, където поисках и получих благословията на роднините ми да напиша специален труд, изграден въз основа на песенния език на нашите духовни корени. Тогава всички си дадохме различни обещания и аз ги спазих до последното… Най-важното бе: „Не забравяй нас и онова, за което сме изстрадали“^[4].

„Бягащата с вълци“ е първата от петте части на поредица, обхващаща сто приказки за вътрешния живот, чието написване ми отне малко над двайсет години. По същество с нея се опитвам да „депатологизирам“ пълноценната инстинктивна природа и да покажа нейните същностни психични връзки със света на природата. Основната идея, заложена в целия ми труд, е, че всички човешки същества се раждат надарени.

За езика…

Книгата съзнателно е написана едновременно на научния език на психоанализата и на езика на лечителските традиции, които отразяват моя етнически произход — емигранти от долната работническа класа, католици. Ритъмът на тази книга е наследството на моето детство, създадено от мен, una poeta — поетеса.

Тъй като става въпрос и за психологически, и за духовен труд, различни книжарници поставят „Бягащата с вълци“ в различни отдели: психология, поезия, феминистични проучвания, религиозни проучвания. Някои твърдят, че книгата не подлежи на категоризиране или че представлява нова категория. Не знам дали е така, но се надявам, че е колкото произведение на изкуството, толкова и психологическо изследване на духа.

Бележка на читателя…

„Бягащата с вълци“ цели да помогне в съзнателната индивидуализация. Тази книга се стреми да предизвика размисъл. Всяка от частите й има самостоятелен характер.

Деветдесет и девет процента от писмата, които получавам, показват, че читателите често четат книгата на любимите си същества: майка на дъщеря, внучка на баба, любима на любим и в седмични или месечни читателски групи. Тъй като тя не може да се прочете за седмица или месец, книгата трябва да се изучава. Тя подканя всеки читател да преосмисли живота си и отново да се обърне към нея от гледна точка на постоянния си процес на съзряване.

Не бързайте да я прочетете. „Бягащата с вълци“ е писана бавно, в продължение на дълъг период от време. Аз пишех, прекъсвах и я обмислях^[5], продължавах да пиша, пак прекъсвах и обмислях. Повечето хора четат тази книга така, както е написана. Прочетете малко, прекъснете, обмислете прочетеното и после продължете^[6].

Запомнете…

В най-стария смисъл на думата „психология“ означава наука за душата. Макар че през XIX век е постигнат значителен напредък, изследването на човешката природа в цялото й разнообразие далеч не е завършило. Психологията не е на стотина години. Тя е на хиляди години. Днес почитаме имената на много велики мъже и жени, допринесли за развитието на психологическото познание. Но психологията не започва с тях. Тя започва с всеки, който чуе глас, по-силен от своя, и се почувства длъжен да открие източника му.

Някои казват, че моята работа представлява „нова област“. При цялото ми уважение, трябва да отбележа, че по своята същност възложената ми работа има много древна традиция. Тя не може да се категоризира като нещо ново. Хиляди хора от всяко поколение по целия свят, главно възрастни и често „неуки“, но в много отношения безкрайно мъдри, са следили за спазването на нейните точни и сложни изисквания. Тя винаги е била жива и процъфтяваща, защото те са били живи и процъфтяващи и са я поддържали в установените форми^[7].

Предупреждение…

Въпросът за индивидуалното съзряване е личен. Той не може да се „назубри“. Процесът при всеки индивид е уникален и не може да се изрази в предписание от рода на: „Направете тези десет лесни стъпки и всичко ще е наред“. Този вид работа не е лесен и не е за всеки. Ако търсите лечител, психоаналитик или психотерапевт, те трябва да се занимават с дисциплина, която има солидни предшественици. Посъветвайте се с приятели, роднини и колеги, на които вярвате. Учителят, когото изберете, трябва да е сериозно обучен, да владее и методиката, и етиката на своята наука^[8].

Живот сега…

Обикновено, когато пиша и работя, аз съм в подземния свят, но продължавам да живея както преди. Аз съм изключително интровертна и в същото време напълно отдадена на живота във външния свят. Продължавам работата си като психоаналитичка, поетеса и писателка и се грижа за голямото си семейство. Продължавам да говоря по социални въпроси, да рисувам, композирам, превеждам, преподавам и обучавам млади психоаналитици. Преподавам литература, психология, митопоетика, медитативен живот и други предмети в различни университети като гостуващ професор^[9].

Понякога хората ме питат кое е най-паметното за мен събитие през последните няколко години. Определено има много такива, но онова, което изпълни сърцето ми, беше радостта на родителите ми от публикуването на първото издание на тази книга. За тях това беше първата книга, написана от един от техните. Конкретна сцена: когато за пръв път видя книгата, моят осемдесет и четири годишен баща извика на заваления си английски: „Книга, книга, истинска книга!“. И затанцува танц от своята стара родина.

Работата…

Като cantadora (пазителка на старите предания и жена, етнически произхождаща от две различни култури, за мен е трудно да не съзнавам, че хората са много различни в културно, психологическо и в друго отношение. Поради тази причина смятам за неправилно, който и да е начин да се обявява за единствен. Настоящият труд е принос към известното и необходимото в истинската психология на жените — на всички жени, независимо от начина на живот, който водят.

Моите наблюдения и опит от тези двайсетина години на работа с жени и мъже ме наведоха на идеята, че каквото и да е неговото състояние и положение в живота, човек има психологическа и духовна сила, за да продължи напред — постепенно и въпреки силните бури, които от време на време се разразяват в живота на всекиго.

Силата не идва, след като човек се изкачи по стълбата или в планината, нито след като „успее“ — каквото и да означава този „успех“. Намирането на вътрешна сила е жизненоважно за процеса на осъществяване на стремежите — особено преди и по време, както и след това. Убедена съм, че същностната сила произтича от връзката с природата на душата.

Във всеки момент става нещо, което разтърсва духа и душата, като се опитва да унищожи целта ни или ни кара да забравим важните въпроси, отнасящи се не само до намиране на прагматично решение на конкретна ситуация, но и до това къде е душата в този проблем. Човек напредва в живота, намира опора, поправя несправедливостите и не отстъпва пред трудностите чрез силата на духа.

Тази сила — било с думи, молитва, медитация или по друг начин — идва от някакво тайнство, величие, намиращо се в центъра на психето и в същото време по-голямо от него. Това тайнство е напълно достъпно, за него трябва да се полагат грижи. Независимо от многобройните му названия, неговото съществуване е необратим психичен факт.

Трудност и богатство, ето какво открива съзрелият човек в същността на нещата и това проличава и вътрешно, и външно, по човека, който се стреми към него. Съществува очевидна разлика между дълбокия живот и онзи, който се основава на фантасмагорни вярвания. Макар че от време на време може да се обръщаме към мястото, от което идваме, за да правим сравнения и преценки, в това пътуване към „истинския“ дом ние не се обръщаме само за да се обръщаме.