Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (3)

La Loba — Жената вълчица

Трябва да призная, че не съм една от богоизбраните, които отиват в пустинята и се връщат, преизпълнени с мъдрост. Много съм пътувала, седяла съм край много огньове. Но вместо мъдрост често получавах Giardiasis, Е. coli^[1] и амебна дизентерия. Ай! Такава е участта на мистичките от средната класа с деликатен стомах.

Научих се да пазя идеите, на които попадах по време на скитанията си по необичайни места и сред странни хора, защото, подобно на Кронос, старата майка Наука все още е склонна да изяжда децата си. Свръхинтелектуализацията може да замъгли моделите на инстинктивната женска природа.

Ето защо, за да заздравим родствената си връзка с инстинктивната природа, трябва да схващаме историите така, сякаш сме в тях, а не да ги възприемаме като нещо външно. Ние проникваме в историята през вратата на вътрешния си слух. Тя докосва слуховия нерв, който минава в основата на черепа, и се свързва с мозъчния ствол. Там слуховите импулси се предават нагоре към съзнанието или, казват, към душата… в зависимост от отношението на слушателя.

Древните анатоми твърдят, че дълбоко в мозъка слуховият нерв се разделя в три или повече посоки и оттук извеждат предположението, че ухото е създадено, за да чува на три различни равнища. Първият слух е за обикновените човешки разговори, вторият — за науката и изкуството, а третият — за да може самата душа да чува напътствията и да се учи, докато е тук, на земята.

Слушайте с душата си, защото такава е целта на начинанието.

Дивата жена се връща кост по кост, косъм по косъм. Връща се чрез сънища, чрез неразбрани докрай и полузабравени събития. Връща се чрез историята.

Започнах пътуванията си из Съединените щати през 60-те години на XX век. Търсех място, където да се установя, богато на гори и вода и обитавано от любимите ми създания — мечки, лисици, змии, орли, вълци. По онова време систематично изтребваха вълците в северните райони на Големите езера. Където и да идех, тези животни бяха преследвани по един или друг начин. Макар че мнозина ги смятат за опасни, аз винаги съм се чувствала в по-голяма безопасност, когато в гората има вълци. На Запад и на Север човек можеше да лагерува сред природата и да слуша как планината и гората пеят ли пеят нощем.

Ала дори там епохата на оптичните мерници, монтираните на джипове прожектори и силните отрови потопиха земята в тишина. Скоро вълците изчезнаха и от Скалистите планини. Ето как стигнах до голямата пустиня, която обхваща част от Мексико и Съединените щати. И колкото по на юг пътувах, толкова повече истории за вълци чувах.

Разбирате ли, говори се, че в пустинята имало място, където духът на жените и духът на вълците се срещали във времето. Реших, че съм попаднала на нещо, когато в граничните райони на Тексас ми разказаха история за девойката Loba, която била вълчица. После открих древната ацтекска легенда за две сирачета близнаци, откърмени от жена вълчица^[2].

И накрая чух от старите испански фермери и народа пуебло^[3] в Югозападните щати за древните събирачки на кости, които възкресявали мъртвите — съживявали и хора, и животни. По време на една от етнографските ми експедиции срещнах събирачка на кости и всичко за мен се промени. Позволете ми да ви разкажа за това и да ви запозная с нея.