Скот Мариани
Пророчеството (63)

63

Атентаторът се шмугна под една рушаща се каменна арка и изскочи от другата страна, стиснал устройството в ръка.

Изведнъж тялото му се превъртя като парцалена кукла във въздуха и от гърдите му се изтръгна вик на болка и изненада, когато мотопедът, който се носеше с голяма скорост в обратната посока, го помете.

Бен излезе изпод арката точно в мига, когато тялото на атентатора се просна по гръб, с бясно размахани ръце и крака. Мотопедът се катурна на една страна и продължи да се плъзга още няколко метра, хвърляйки искри по камъните. Ездачът му се претърколи няколко пъти по уличното платно. Черното дистанционно устройство изтрака по паважа.

Лицето на атентатора беше обляно в кръв. Оголил зъби от болка и концентрация, той пълзеше целеустремено към дистанционното. От десетметрова дистанция Бен видя с ужас как ръката му приближава миниатюрната клавиатура. Върховете на пръстите му се свиха около черната пластмасова кутийка и я придърпаха.

В този момент Бен се хвърли отгоре му и го удари с все сила с юмрук в лицето. После отново и отново. Главата на мъжа отскачаше назад с всеки удар, от устата му шурна кръв. Бен го сграбчи за ръката и изви пръстите му назад, докато предметът изпадна от дланта му.

Зад гърба му се чу остър вик. Бен се извърна. На три метра от него беше застанал млад полицай, задъхан, с обляно в пот лице. Пистолетът в ръката му трепереше. По очите му Бен видя, че е уплашен, но решителен. Той изкрещя някаква заповед на иврит.

Бен вдигна ръце и бавно се изправи.

Младият полицай насочи пистолета си към атентатора.

Но атентаторът само се усмихна. Изправи се в седнало положение насред прахоляка и пръстът му потърси бутона SEND.

Бе набрал кода. Оставаше му само да натисне един последен клавиш, и светът вече нямаше да е същият.

Бен взе мигновено решение. Заби лакът в лицето на полицая, докато с другата ръка вече посягаше към пистолета му. Стреля по инстинкт, без да се цели.

Куршумът смля на кайма ръката на атентатора и отнесе половината му пръсти. Дистанционният детонатор отхвръкна встрани, разбит на парчета.

Атентаторът падна на колене, притиснал осакатената си ръка към корема, докато очите му гледаха невярващо Бен.

— А ти кой си? — попита дрезгаво той.

— Никой — отвърна Бен и му пръсна черепа.