Скот Мариани
Пророчеството (56)

56

Минаваше 10 вечерта, когато Бен и Алекс излязоха от съвещанието. Командните зали бяха все така оживени и кипящи от активност. Мърдок ги поведе по един коридор през няколко двойни врати към компютърна лаборатория, така претъпкана с електронно оборудване, че едва имаше място за пет-шестимата техници, които го обслужваха.

Калахан беше приведен над компютърен терминал заедно с един от техниците. Когато Мърдок се приближи, той вдигна глава.

— В Съединените щати живеят над двайсет и две хиляди души на възраст между трийсет и пет и четирийсет и пет години с името Слейтър — заяви той.

Мърдок се облегна с длани на бюрото.

— Не можеш ли да стесниш кръга? Цвят на косата, ръст, телосложение, професия…

— Въвеждането на тези параметри отнема време — каза кисело Калахан.

— Не се бави. Време няма.

Бен и Алекс останаха за малко сами в някакво тихо фоайе, докато Мърдок отиде да се обади по телефона.

— Благодаря ти, че се застъпи за мен — каза Алекс. — Не е справедливо от тяхна страна да те третират по този начин.

— Обещай ми две неща — каза Бен.

Тя кимна.

— Казвай!

— Първо, искам да се погрижиш Зоуи да се върне благополучно при семейството си.

— Разбира се! А какво е другото?

— Да се пазиш. Грижи се за себе си и се радвай на живота.

Тя се усмихна неуверено.

— Това за сбогом ли беше?

— Може би. Не знам какво още има да става.

— Може ли да ти се обадя някой път?

— Би ми било приятно — отвърна той и й даде номера на мобилния си телефон. Тя го повтори.

Отвори се една врата и Мърдок се появи при тях.

— Всичко е уредено — каза той. — Самолетът за Израел излита в полунощ.

— Какво ще правя, като стигна там?

Мърдок се намръщи.

— Сигурно съзнавате, че в известна степен импровизираме. Ще знаете повече по въпроса, когато пристигнете в Йерусалим. Междувременно нашите агенти ще се опитат да открият вероятните обекти. Те ще се свържат с вас. — Той погледна часовника си и направи гримаса. Обърна се към Алекс. — Отсега нататък си на пряко подчинение на агент Калахан. Поверяваме ти мис Бредбъри. Тя те познава, с теб ще се чувства в безопасност. Малко е напрегната, може би ще й помогнеш да се успокои.

— Няма проблем — отвърна Алекс. — Тази нощ може да преспи при мен.

За пръв път тази вечер Мърдок изглеждаше доволен, по лицето му се разля усмивка.

— Благодаря ти, Алекс. Ще поставя трима агенти на пост пред вратата ти, макар да имам чувството, че вече нищо не заплашва мис Бредбъри. — Той посочи вратата, като изгледа многозначително Алекс.

Тя се поколеба, погледна към Бен.

— Е, това е — каза Бен.

— Май да — отвърна тя. — Хайде, може някой ден пак да се видим.

— Някой ден — повтори той.

Тя докосна дланта му. За миг пръстите им се сплетоха, после ръката й се дръпна. Мърдок забеляза това и извърна глава.

— Пази се — промълви Алекс, после се обърна и Бен я изпрати с поглед, докато излезе през вратата.

— Хайде сега да видим дали двамата с Калахан ще откриете Слейтър — каза Мърдок.

Бен прекара следващите седемдесет минути насаме с Калахан в една тъмна стая, пълна с компютърни екрани, пресявайки стотиците снимки от документи за самоличност, които агентът с помощта на един компютърен техник бе подбрал измежду първоначалния масив от хиляди компютърни файлове. След като прегледаха всичките, Бен се облегна назад и поклати глава.

Калахан присви очи.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — каза Бен. — Никога не забравям физиономии.

— В такъв случай ти се е представил под фалшиво име. Така си и знаех. Направо не мога да си представя как Мърдок не разбира това. Толкова е очевидно! Загубихме си времето и какво получихме накрая? Една кръгла нула.

Бен не отговори.

Калахан вдигна ръкава на ризата си и погледна часовника.

— Хайде! Трябва да те кача на самолета.