Скот Мариани
Пророчеството (44)

44

Домът на Бъд Ричмънд

Полунощ

Първата реакция на Слейтър, след като Джоунс му позвъни от хотела, за да му съобщи плахо, че Бен Хоуп е избягал, като е взел със себе си Бредбъри и жената агент, бе да зяпне от изумление. След като се окопити, от гърлото му изригна такъв вулкан от яростни крясъци и жлъчни обиди, че от другата страна Джоунс едва не заплака от унижение.

Бяха му нужни два часа, за да се успокои. Не чак дотам, че да седне обратно на огромното канапе пред 50-инчовия плазмен екран на телевизора, но достатъчно, за да подреди мислите си и да прецени случилото се.

Решението, което взе, бе закъсняло, и той се укоряваше, че не го е направил още преди месеци.

Вдигна телефона и набра номер. Зачака. В слушалката се чу глас.

— Аз съм — каза Слейтър.

— Късно е — отвърна гласът.

— Няма значение. Слушай. Има промяна в плана. Нещата излязоха от контрол. Реших да ускоря изпълнението на Стратегическия план.

По линията се чу как мъжът от другата страна пое дълбоко въздух.

— Защо тъкмо сега? — попита сътрудникът.

— Нещо се случи — отвърна Слейтър. — Нещо много интересно, което ни върши идеална работа. — И той му разказа.

— И те всички ще присъстват там? Президентът и четиримата членове на Върховния съвет?

— Всичките заедно под един купол. Наред е още цял куп важни личности. Като сме рекли, нека да им зашлевим един шамар, какво ще кажеш?

— Стига да можем…

— Обади се на Херцог. Събитието е след три дни. Кажи му, че ако се впише в срока, ще удвоя хонорара му.

— Убеден ли си? — Гласът на сътрудника трепереше. — Това е голяма крачка…

— Много голяма — съгласи се Слейтър. — Но е дошло време да я направим. Сега или никога. Не ще вече да има време! Откровението на Йоан. Виждаш ли, аз също съм чел Библията! Ако се размотаваме още малко, ще ни прецакат.

— Бих желал да не използваш подобни изрази в тържествен момент като този — промърмори сътрудникът.

— Я не ми се прави на божа кравичка, отегчаваш ме!

— Ричмънд готов ли е?

— Ще бъде, аз лично ще се погрижа. Ти гледай да си свършиш твоята работа. И то веднага.

Слейтър затвори телефона. С тържествена стъпка отиде до барчето с напитките. Извади бутилката „Крюг“, която се изстудяваше в гласиерата, и си наля пълна чаша. Надигна я за свое здраве в този славен момент и пресуши шампанското на един дъх.

Сърцето му биеше учестено. Беше успял! Нямаше какво да му мисли повече. Напълни повторно чашата си и се излегна на канапето, като едва сдържаше вълнението си. Насочи дистанционното към грамадния телевизор и натисна две копчета. Любимият му порно канал изпълни екрана; загледан жадно в сменящите се сцени, той постепенно пресуши бутилката.

Телефонът иззвъня. Слейтър натисна бутона за изключване на звука; пъшканията и стенанията от многото високоговорители на съраунд системата внезапно секнаха и той вдигна слушалката.

Беше сътрудникът.

— Всичко е уредено. След три дни.

— Кажи на Херцог, че е истински професионалист.

— Мисля, че той и бездруго си го знае — каза сътрудникът и затвори.

Слейтър допи последната глътка шампанско от чашата, избърса уста с ръкава на копринената си риза и набра някакъв номер.

Джоунс отговори на третото позвъняване.

— Аз съм — каза Слейтър.

— Няма и следа — каза Джоунс, който бе очаквал обаждането. — Но ги търсим. Ще ги хванем. Нещата са под контрол.

— Това съм го чувал и преди. Но този път наистина ги хванете. И ги убийте.

— Всичките? И Бредбъри ли?

— И Бредбъри.

— Ами онези острака?

— Вече не ми е до това — прекъсна го Слейтър. — Има промяна в плана. Изтегляме Йерусалим напред.

— Боже Господи, Исусе Христе…

— Именно. И алилуя!

— Кога? — попита шепнешком Джоунс.

— След три дни — каза Слейтър. — И така, търси ги. Като ги намериш… ги погреби.

— С удоволствие.