Скот Мариани
Пророчеството (36)

36

Щатът Джорджия

Трясъкът на тежкия револвер разтърси въздуха. Лицето на полицая експлодира в кървава маса, от силата на удара тялото му се преметна назад и се просна по гръб в пръстта. Краката му подритваха един-два пъти и това беше краят.

Джоунс запъна още веднъж ударника и застреля втория полицай, преди онзи да успее да реагира. Куршумът попадна в гръдния му кош, издухвайки белите дробове и сърцето през гърба. По предното стъкло на патрулката плиснаха едри капки кръв. Полицаят се срина в прахоляка, без да издаде звук.

Няколко мига никой не помръдваше.

Изстрелите на пистолета дълго отекваха в притихналата пустош. Труповете на двамата полицаи лежаха на земята. Джоунс им обърна гръб.

Бен оглеждаше внимателно лицата на агентите. Един се хилеше, други двама гледаха с безразличие сцената. Тогава той забеляза изражението на жената — лицето й беше изкривено от ужас, явно не бе очаквала такова развитие на нещата.

— Много рита тази проклетия — мърмореше Джоунс, като претегляше в длан револвера. После свали тъмните си очила и погледна насмешливо Бен. — Струва ми се, че яко си я загазил, мистър Бен Хоуп.

Бен се дръпна от крайслера и посочи двата трупа на земята.

— Защо направи това?

— Не бях аз — отвърна Джоунс. — Ти го направи. Всички те видяхме. Това е твоят пистолет, отпечатъците ти са по него.

— Какво искате от мен?

— Отговори. Само че не тук.

Той пристъпи напред. Усмивката му бе изчезнала. Дръпна ударника назад и пъхна дулото на револвера в лицето на Бен.

— Арестуван си за убийство на полицаи.

Бен погледна през рамото му към другите агенти. Общо петима го бяха наобиколили, поне още двама се криеха зад тъмните стъкла на двата джипа. Умът му трескаво пресмяташе разстояния, пози, език на тялото. Очите му скачаха от Джоунс към дулото на револвера, после обратно към Джоунс. За втори път през последните няколко минути някой насочваше пистолет към него. Той го бе позволил на младия полицай, но нямаше намерение да търпи подобно своеволие от този тип.

Освен това Джоунс току-що бе допуснал сериозна тактическа грешка. Може би бе свикнал да насочва далеч по-компактен глок или зиг зауер в лицата на хората. Или просто се надуваше пред подчинените си, както бе виждал по филмите. Ала при тази дълга цев на ловния револвер дулото се намираше едва на десетина сантиметра от главата на Бен.

Един от първите уроци, които бе усвоил преди много години, гласеше: никога не дръж пистолета си прекалено близо до своя опонент. Така просто си търсиш белята. Един добър стрелец винаги оставя дистанция между себе си и врага, с което парира всякакви опити за обезоръжаване. А пък обезоръжаването на противника беше едно от уменията, което Бен владееше до съвършенство в резултат на безкрайни и безпощадни тренировки. Умение, спасявало живота му толкова пъти, че отдавна бе престанал да ги брои.

Вземането на решение му отне по-малко от секунда. Дали щеше да се справи?

Това са агенти на американските служби, каза му някакъв вътрешен глас. И то петима.

Бен се поколеба.

Какво пък. Да пробваме!

Движението продължи един кратък миг. Той сграбчи цевта на револвера и с все сила го блъсна назад, към лицето на Джоунс. Закривеният заден ръб на абаносовата дръжка улучи Джоунс право в устата и предните му зъби изхрущяха.

Джоунс изпищя от болка; от устата му бликна кървав фонтан. Със същото рязко движение Бен дръпна револвера обратно и го изтръгна от ръката му, докато Джоунс падаше по гръб в прахоляка. Стиснал лицето си в шепи, той зарита, плюейки парчета зъби между кървавите си пръсти.

Преди другите да успят да реагират, Бен се хвърли на земята, претърколи се настрани, грабна чантата си и се метна към вратата на крайслера. Отвори я със замах и се скри зад нея точно когато агентите извадиха пистолетите си.

Избухна разпокъсана стрелба. Няколко куршума се забиха с глух звук във вратата.

Бен запъна ударника на револвера и понечи да отвърне на огъня, но се поколеба. Наистина ли искаше да убие тези хора? В престрелка с агенти на федерална служба едва ли си струваше да се въвлича. Нямаше никакво желание да убива или ранява когото и да било, освен в случай на крайна необходимост.

Ала нещо му казваше, че трябва да го направи. Един от агентите му беше точно на мушката. С такъв револвер беше невъзможно просто да рани човек. Ако го улучеше в рамото, куршумът щеше да откъсне ръката му и човекът щеше да умре от шок и кръвозагуба. Той се прицели в торса и дръпна спусъка. Револверът изтрещя и ритна зверски в ръцете му. Човекът се строполи на земята като отсечено дърво.

Пет патрона в барабана. Три са вече изстреляни.

Още куршуми се забиха в каросерията на крайслера. Бен се подпря на коляно и погледна над надупчената врата. Жената бе вдигнала пистолета си и се прицелваше в него. Всеки миг щеше да дръпне спусъка.

Но нещо му подсказа, че тя няма да стреля. Затова той се прицели в мъжа до нея и го простреля със следващия патрон. Куршумът вдигна мъжа от земята, завъртя го във въздуха и го запрати върху един от големите черни джипове.

Междувременно от двата шевролета бяха слезли още двама агенти, които в този миг изваждаха пистолетите от кобурите си.

Да се махам оттук.

Бен се метна в крайслера и залегна ниско долу в пространството пред седалките. Завъртя ключа, постави колата на скорост, хвана с една ръка волана, а с другата натисна педала на газта. Големият автомобил се втурна яростно напред, гумите забоксуваха по чакъла, вратите се отваряха и затръшваха сами. Двайсетина метра Бен кара слепешката, докато куршумите се забиваха в каросерията и го засипваха с късчета стъкло, после се надигна на седалката тъкмо в момента, когато крайслерът изви и стъпи на шосето.

Агентите тичаха към колите си, докато жената помагаше на Джоунс да се изправи. Двата черни джипа потеглиха, вдигайки вихрушки прах с колелата си, и се понесоха след него.

Виещият се междуселски път беше пуст и Бен използваше цялата му ширина, режейки завоите; тежката кола занасяше върху мекото окачване. Удареното предно стъкло наподобяваше напукана ледена паяжина. С цевта на пистолета той изби дупка, през която да вижда. Въздушната струя забуча в ушите му. Пред него се разкри права отсечка. Стрелката на скоростомера скочи нагоре. Сто и трийсет. Сто и петдесет.

Преследвачите бяха плътно зад него. В револвера имаше само един патрон. При това не можеше да го презареди в движение както модерните автоматични пистолети. Все пак беше ловен револвер. Оръжие за търпелив човек. Гилзите се изхвърляха и заменяха с нови патрони една по една. Не му вършеше работа.

Зад гърба му изтрещя изстрел. Бен се наведе инстинктивно; в същия миг лявото странично огледало заедно с колонката на предното стъкло бяха отнесени от гъстия сноп сачми и в купето се посипаха парчета стъкло и пластмаса. Погледна назад. Един от агентите се бе подал през прозореца на джипа и се прицелваше в него с къса пушка помпа. Отекна нов изстрел, който превърна в стъклен пясък задното стъкло на крайслера и отхапа голямо парче от облегалката на предната седалка вдясно от него.

Докато караше на зигзаг по цялата ширина на шосето, Бен вдигна револвера и се извърна назад. Последен патрон. Той стреля, без да се цели. Мощното оръжие ритна с такава сила, че за малко не прекърши китката му. Огромният куршум отнесе останките от задното стъкло и се заби в предницата на джипа. Бен видя в огледалото как тежката машина се хлъзна, занесе рязко настрани и се претърколи върху покрив. Мъжът с помпата изхвръкна от прозореца, докато колата продължаваше да се търкаля, оставяйки след себе си диря от едри отломки. Вторият джип като по чудо я заобиколи и продължи да следва крайслера.

Бен шофираше така, както никога през целия си живот. Зад гърба му изтрещяха още изстрели. Напред тесният път правеше остър завой през гъсталак от дървета и храсти. Той даде газ и крайслерът влезе стремително в завоя.

Някакъв старец пресичаше пътя току пред него, повел муле за тънко въже.

Инстинктивно Бен завъртя волана, тежката кола излетя от шосето и се понесе през храстите. Клоните го шибаха през избитите прозорци. Бен за малко не изхвръкна от седалката, когато внезапно предните колела пропаднаха в нищото и колата се понесе надолу по стръмен склон.

За момент му се стори, че вижда пролука между стволовете на дърветата, и като че ли и този път щеше да се измъкне.

Когато забеляза дебелия дънер на повалено дърво точно пред себе си, бе твърде късно да предприеме каквото и да било.

Крайслерът се движеше с остатъчна скорост около 80 километра в час, когато се заби в дънера. Тялото на Бен полетя като изстреляно от катапулт и се спря във въздушната възглавница. Задницата на колата се повдигна нагоре, двигателят ревеше, колелата се въртяха бясно във въздуха. Тежкият автомобил застина за миг върху предницата, после падна напред и се захлупи на покрив.

От удара Бен за миг загуби съзнание. Когато се съвзе, ушите му пищяха, в устата си усети вкус на кръв. Беше надолу с главата, заклещен между волана и седалката, докато смачканият покрив на колата притискаше болезнено рамото му.

Чу се шум от бягащи крака и пукот на съчки, после вик: „Ето го, там долу!“. Бен се оттласна с крака от арматурното табло на колата, извъртя се и като по чудо изпълзя навън през деформираната рамка на прозореца. После се пресегна и грабна брезентовата си чанта и празния револвер. Дори незаредено оръжие беше за предпочитане пред голи ръце.

Озова се в непрогледен гъсталак, отвсякъде заобиколен от преплетени клони; шипове, остри като бодлива тел, се забиваха в лицето и деряха ръцете му, докато се опитваше да се измъкне. Накрая успя да се откопчи, изправи се, останал без дъх, и се огледа. Сърцето му биеше като чук в гърдите, докато напрягаше мозъка си, зашеметен от удара. Във всички посоки се виждаха само дънери и храсти, но иззад плътната зелена завеса се чуваха човешки гласове. Той метна чантата през рамо и хукна в обратната посока, като се провираше през тесните пролуки между стволовете на дърветата.

Отметна един нисък клон и насреща му се появи агент с насочен пистолет. Без да се спира, Бен приклекна на един крак и се плъзна по рохкавата пръст, изпънал другия си крак право напред. Токът на обувката му улучи агента в коляното и го събори по гръб. Деветмилиметровият пистолет в ръцете му гръмна във въздуха. В следващия миг Бен се хвърли върху него и го удари по главата с дръжката на празния револвер. Тялото на агента се отпусна безжизнено, но ръцете му още стискаха оръжието. Бен захвърли ловния револвер в храстите и изтръгна пистолета от ръцете на мъжа. Провери пълнителя — беше зареден. Допирът на грозната ръбеста стомана в дланта му беше странно успокояващ.

Ала изстрелът бе привлякъл останалите. Бен отново чу гласове, пукот на съчки и шумолене, както и множество стъпки, които се приближаваха към него.

Той побягна. Сухата червена пръст под краката му се превърна в кал и ето че нагази в някакъв ручей. Прекоси го, скачайки от камък на камък, и се покатери по отсрещния бряг, като загребваше с пръсти рохкавата земя.

Гората се сгъстяваше. Той прескачаше дънери на повалени дървета, провираше се през бодливи шубраци. После изведнъж клоните се разтвориха и той се изправи пред стръмен тревист склон. Хукна нагоре, колкото можеше по-далеч от гласовете зад себе си. Като че ли все още имаше шанс да се измъкне.

Тътнещ грохот на хеликоптерен ротор заглуши думкането на сърцето му. Машината изскочи иззад билото на хълма, направи остър завой и се понесе към него, на не повече от 6–7 метра от земята. Спусна се отгоре му като хищна птица, с наведен клюн и навирена опашка; вихърът от перките развяваше косата и дрехите му и свеждаше тревата в широк периметър наоколо. Двама снайперисти се бяха надвесили през отворените странични врати, дулата на автоматичните им карабини бяха насочени към него. Картечен откос изплющя в краката му, вдигайки чимове трева и камъчета във въздуха. Той се обърна и побягна в обратната посока, хвърли се зад един повален дънер и изстреля три бързи поредици от по два патрона по ниско прелитащия хеликоптер; куршумите се забиха в почти права линия от долната страна на черния корпус. Въздушната струя от ротора го обви в облак от прах и дребни съчки; очите му се насълзиха. Хеликоптерът зави рязко, за да избегне короните на дърветата, и отново се насочи към него.

С 9-милиметров пистолет не може да се направи кой знае какво срещу авиация и бойни карабини. Но с друго Бен не разполагаше. Той се прицели в приближаващия се хеликоптер и изстреля още една бърза серия от пет патрона. Нищо не се случи. Машината се носеше неумолимо към него. Двамата снайперисти го бяха взели на прицел. Той видя червената точка на лазерния мерник върху бедрото си и отскочи встрани. Тъкмо навреме. Още преди да чуе изстрелите, фонтан от трески избликна от дънера на близкото дърво. Бен се изправи и се затича към прикритието на храстите, докато земята зад него вреше от картечни откоси. На два пъти той се препъна и за малко не падна по лице. Тръни се забиваха в дланите му, докато отмахваше с ръце бодливите клонки пред себе си, и изведнъж се озова на тревиста полянка.

Само че не беше сам. Двама агенти му бяха преградили пътя. Бяха застанали на 4–5 метра от него, единият въоръжен с пистолет, другият с гладкоцевна големокалибрена пушка, и му крещяха:

— Стой! Не мърдай! Горе ръцете!

Последва кратка игра на нерви. С вдигнат пистолет, Бен местеше дулото ту към единия, ту към другия, докато мозъкът му работеше трескаво. Първо застреляй онзи с пушката! Другият с пистолета може би щеше да има време за един изстрел, но единичен куршум имаше далеч по-големи шансове да пропусне целта, отколкото цял сноп едрокалибрени сачми, разпръснати ветрилообразно от специално пригоденото дуло.

Ала миг по-късно Бен видя как шансовете му за успех рязко намаляват, когато от храстите наизлизаха още агенти. Най-напред жената, вдясно от него, после Джоунс — отпред и леко вляво; след тях се появи и още някакъв. Петима срещу един. Обкръжен от насочени дула, Бен нямаше накъде да бяга.

Той хвърли оръжието и вдигна ръце.

Жената го гледаше намръщено иззад мерника на пистолета си. Погледът й сякаш го обвиняваше, че бягайки, той само е утежнил участта си. Това явно имаше значение за нея. Бен не знаеше защо, но нещо в държането на тази жена подсказваше, че няма никакво желание да се замесва в тази история и че ако зависеше от нея, нямаше да се стигне до тук.

Очите на Джоунс го гледаха с дива ярост от покритото със засъхнала кръв лице. Той излая някаква команда; двама агенти мигом сграбчиха Бен за ръцете и го проснаха на земята, върху гнилите листа. Той усети найлоновия кабел, който се впи в китките му. Усети коляното върху гръбнака си и студения допир на стоманеното дуло в тила. После усети и болезненото убождане на иглата в мускула на ръката си.

— Сега малко ще подремнеш, фукльо — чу до ухото си дрезгавия глас на Джоунс, който излизаше завалено през разбитите му устни.

След това той сякаш потъна в някаква тъмна бездна, гласовете наоколо ставаха все по-неразбираеми, докато постепенно затихнаха.