Джо Холдеман
Вечният мир (73)

Онова, което им съобщи Канди, бе застрашително. Гаврила бе не само зла и добре обучена и мотивирана чрез любовта и страха от Бога и неговия Наместник — генерал Блейсдел, но и за нея щеше да е далеч по-лесно да влезе в Сграда 31, отколкото бе предполагал Джулиан. Основните средства за защита бяха насочени против военна атака или нападение на тълпа. Сградата нямаше дори алармена инсталация против крадци.

Тя, разбира се, първо трябваше да проникне в базата. Изпратиха до портала нейни описания в двете й превъплъщения, за които знаеха, копия на пръстовите й отпечатъци и сканировки на ретината с категорична заповед да бъде задържана, защото е „въоръжена и опасна“.

На летището в Гуадалахара нямаше камери на службите за сигурност, но в Портобело имаше много. От пристигналите от Мексико пътници с шестте полета този следобед до вечерта никой не приличаше на нея, но би могла да се е предрешила за трети път. Няколко жени бяха с нейния ръст и форми. Тяхното описание също бе изпратено до портала.

Всъщност, както Джеферсън би могъл да предскаже, обзетата от параноя Гаврила купи билет за Портобело, но не го използва. Вместо това тя отлетя до Зоната на Канала, предрешена като мъж. Отиде до крайбрежната улица, намери пиян моряк, който й подхождаше по ръст, и го уби заради документите и униформата му. Остави по-голямата част от трупа му в хотела, първо отряза ръцете и главата му, опакова ги добре и ги изпрати по най-евтината тарифа на фиктивен адрес в Боливия. Взе еднорелсовата железница до Портобело и влезе в базата един час преди да започне издирването й.

Не носеше пластмасовите си оръжия, разбира се; бе захвърлила дори скалпела, който бе използвала да измъчва Ели. В базата имаше хиляди оръжия, ала всички бяха заключени и под строг контрол, с изключение на пистолетите, които носеха няколко охранители и военни полицаи. Да убиеш военен полицай, не изглеждаше най-подходящият начин да се сдобиеш с оръжие. Тя отиде до един оръжеен склад, помота се малко, наблюдаваше, като се преструваше, че чете нещо на таблото за съобщения, после почака няколко минути на опашка, след което хукна изведнъж, сякаш бе забравила нещо.

Излезе от сградата, сетне влезе в нея през задния вход. По плана на етажа, който бе запомнила, отиде право до „Поддръжка“. Там бе окачен списък на нарядите; влезе в съседната стая и извика специалиста, който бе на смяна, и му съобщи, че майор Фелдман искал да се яви в канцеларията му. Той остави стаята незаключена и Гаврила се промъкна вътре.

Разполагаше с може би деветдесет секунди. Трябваше да намери нещо смъртоносно, което да върши работа и липсата му да не бие веднага на очи.

Имаше купчина M-31, опръскани с кал, но иначе в добро състояние. Навярно са ги използвали при учение на офицерите, от които не се очакваше да ги почистват. Взе един от тях и го уви в зелен пешкир, взе и касета с експлодиращи стрелички и щик По-добре щеше да е да използва отровни стрелички, по-тихи бяха, но не намери такива на открито.

Измъкна се навън, без да я забележат. Това не бе база, в която един войник би могъл да се разхожда с леко стрелково оръжие, затова не разопакова своя M-31. Мушна щика в колана си, под ризата.

Корсажът, който притискаше гърдите й, бе неудобен, но го остави, в случай че се наложи той да й даде секунда или две изненада. Униформата й бе възголяма и изглеждаше като пълничък мъж, нисък, с голям гръден кош. Закрачи внимателно.

— Сграда 31 не изглеждаше по-различна от останалите около нея, ако изключим ниската електрифицирана ограда и будката на постовия. Мина покрай будката на здрачаване, след като се пребори с изкушението да прегази часовия и да си пробие път със стрелба. Можеше да нанесе големи поражения с четирийсетте заряда в касетата, но знаеше от Джеферсън, че на пост ще бъдат и големи. От взвода на онзи чернокожия, Джулиан. Джулиан Клас.

Д-р Джеферсън не знаеше нищо за плановете на сградата, които й бяха нужни сега. Ако знаеше къде се намира Хардинг, щеше да предприеме действия за отвличане вниманието на големите колкото е възможно по-надалеч от жертвата й, след което да я погне. Ала сградата бе твърде голяма, за да влезе преспокойно и да се надява да я открие, докато големите бяха заети с нещо друго за няколко минути.

Освен това щяха да я очакват, разбира се. Не погледна към Сграда 31, докато минаваше покрай нея. Те със сигурност знаеха за мъчителните й убийства. Можеше ли по някакъв начин да използва тази тяхна информация против самите тях? Да ги обърка чрез вселения им страх?

Каквото и действие да предприемеше, то щеше да е вътре в сградата. В противен случай външната охрана щеше да се справи с нея, докато Хардинг бъде охранявана от големи.

Спря на място, но веднага си наложи да продължи. Ето, това е! Да осъществи отвличаща маневра навън, но самата тя да бъде вътре, когато разберат. Да проследи големите до жертвата си.

Тогава вече щеше да й е необходима Божията помощ. Големите щяха да са бързи, макар и навярно омиротворени, ако бе сработила успешно схемата за хуманизация. Трябваше да убие Хардинг, преди да й попречат.

Цялата бе сякаш изтъкана от самоувереност; Господ я бе водил дотук; и Той не би я изоставил тъкмо сега. Дори името на онази жена — Блейз^[1] — бе демонично, досущ като мисията й. Всичко бе правилно.

Зави зад ъгъла и изрече една молитва наум. Някакво дете играеше на тротоара. Дар от Бога.