Джо Холдеман
Вечният мир (23)

Жената бе една от онези деветдесет процента, които преживяват без усложнения инсталирането на жака; тя съобщи на разпитващите я представители на Съглашението имената на още трима tenientes^[1], които са участвали в заговора за клането в Портобело. За собственото си участие тя бе осъдена на смърт, но присъдата бе заменена с доживотен затвор. Изпратиха я в големия лагер за военнопленници в Зоната на Канала, като жакът в основата на черепа й гарантираше, че няма да участва в някаква конспирация там.

Не бе изненадващо, че през четирите часа, необходими, за да я откараме в Портобело и да инсталират жака й, тримата други tenientes и семействата им бяха изчезнали в гората, в нелегалност, може би с намерението да се върнат. Пръстовите им отпечатъци и характеристиките на ретините ги определяха като бунтовници, но нямаше гаранции, че данните в досиетата бяха автентични. Разполагали бяха с години, за да направят подмяна. Всеки от тях би могъл да се появи на портала на лагера в Портобело с молба за работа.

Съглашението, разбира се, беше уволнило всички с испански произход от лагера в Портобело и можеше да стори същото навсякъде в града, че и в страната. Но в дългосрочен план това щеше да има обратен ефект. Съглашението създаваше едно от всеки три работни места в Панама. Ако се оставеха тези хора без работа, навярно към редиците на Нгуми щеше да се присъедини още една страна.

Маркс и други мислители са смятали и са проповядвали, че войната е с икономически корени в основата си. Никой през XIX век обаче не би могъл да предвиди какъв ще е светът през XXI век, когато половината от населението на света ще трябва да работи за хляба и ориза си, а другата половина просто ще се реди на опашка пред щедрите машини.