Серия
Вечната война (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever peace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)
Сканиране
vankatapd (2018)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2018)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018)

Издание:

Автор: Джо Холдеман

Заглавие: Вечният мир

Преводач: Тинко Трифонов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Офир“ ООД

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Георги Венин

Коректор: Мария Стоянова

ISBN: 954-8811-11-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7074


Взводът се завърна в града току преди зазоряване със заповеди за задържане на трима водачи на бунтовниците. Влязоха в къщите на групи по трима, като едновременно се втурнаха вътре в облаци от дим и газ за повръщане, но не откриха никого. Нямаше ефикасна съпротива и те бързо се изтеглиха, в десет различни посоки.

Мястото за срещата бе на около двайсет километра надолу по склона на хълма — там имаше магазин за хранителни стоки и кръчма. Кръчмата бе затворена от часове, но един от посетителите беше останал, похъркваше, сврян под маса пред нея. Не го разбудиха.

Останалата част от задачата им беше упражнение в злост, измислено от някой полузаспал гений, раздразнен, че не можаха да вземат повече пленници през тази нощ. Трябваше да се върнат нагоре по хълма и да унищожат систематично всички ниви, собственост на тримата избягали бунтовници.

Двама от тях отглеждаха кафе, затова Джулиан нареди на хората си да изкоренят храстите и да ги оставят на място; навярно на другия ден биха могли да ги засадят отново.

Имотът на третия беше единственият магазин за железария в града. Ако Джулиан бе попитал, сигурно щяха да му наредят да го изгори. Затова не попита; той и още трима разбиха вратите и изхвърлиха всичката стока на улицата. Нека гражданите сами решат дали да уважат правото на собственост на бунтовника.

На повечето от хората вече им бе писнало от големите и бяха разбрали, че машините не убиват, освен ако не бъдат предизвикани. Въпреки това се появиха двама амбициозни снайперисти с лазери и се наложи да бъдат обезвредени, при което големите използваха упойващи стрелички.

Парк, попълнението със склонност към убийства, създаде известни неприятности на Джулиан. Той оспори решението да се използват стреличките — което по същество беше неподчинение по време на сражение, закононарушение за военен трибунал, — а след това пък се прицели със стреличката си в окото на снайпериста, което щеше да бъде фатално за последния. Джулиан забеляза това точно навреме, за да изкрещи наум: „Преустанови огъня!“ и да прехвърли снайпериста на Клод, който го приспа с изстрел в рамото.

Операцията бе сравнително успешна като демонстрация на сила, макар Джулиан да се чудеше какъв е смисълът й. Жителите на града сигурно щяха да я преценят като хулигански вандализъм. Може би той наистина трябваше да изпепели магазина и да стерилизира нивите на двамата фермери. Но се надяваше сдържаният му подход да донесе по-добри плодове: изписа с лазера си върху варосаната стена на железарския магазин следното съобщение, препоръчвано от „Психически операции“: „По силата на правото, дванайсетима от вас трябваше да загинат заради дванайсетимата наши, които убихте. Нека това не се повтаря.“