Джо Холдеман
Вечният мир (41)

Въпросът, разбира се, не бе приключен. Случката със Зуи продължаваше да се връща в спомените му, резонираше със сложните чувства, които все още изпитваше към Каролин, починала преди повече от три години. Сексът с Амелия бе толкова различен, колкото се различава една закуска от истински пир. Ако искаше да пирува всеки ден, в Портобело и в Тексас имаше хиляди „джилки“, които бяха винаги готови. Но той не бе толкова гладен.

Макар да оценяваше прямостта на Амелия, не беше сигурен, че й вярва напълно. Ако изпитваше някаква любов към Питър, при дадените обстоятелства би могла да намери оправдание, че е излъгала, за да не нарани чувствата на Джулиан. Очевидно не изглеждаше незаинтригувана, когато лицето му бе заровено в женствеността й.

Но за изясняването на всичко това имаше предостатъчно време в бъдеще. Джулиан най-сетне заспа — секунди преди иззвъняването на будилника. Опипом намери кутийката със стимулантите и двамата си взеха по една лепенка. Докато се обличаха, постепенно излязоха от просъницата и Джулиан се намираше само на една чаша кафе разстояние от математиката.

След като прекараха данните през мелницата — модерния метод на Джулиан и Питъровия „проба-грешка“, и тримата вече бяха убедени. Амелия записваше резултатите; прекараха половин ден в съкращаване и редакционно доизкусуряване, след което хвърлиха материала на „Астрофизически журнал“ за преглед от редколегията.

— Мнозина ще поискат главите ни — рече Питър. — Ще се махна за десетина дена и няма да отговарям на телефона. Ще спя една седмица.

— Къде? — попита Амелия.

— На едно място на Вирджинските острови. Искаш ли да дойдеш?

— Не, няма да се чувствам у дома си. — Всички се засмяха нервно. — Пък и бездруго трябва да преподаваме.

Оформи се малък спор по въпроса, Питър зае оптимистична позиция, Амелия бе извадена от релсите. Тъй и тъй била пропуснала по една-две лекции за седмица, защо да не пропусне и още някоя? Тъкмо затова, защото е пропуснала толкова много, настояваше тя.

Джулиан и Амелия отлетяха за Тексас напълно изтощени, все още я караха на стимуланти, тъй като не смееха да се отпуснат преди края на седмицата. Навлязоха в цикъла на лекции и проверки на писмени работи, като очакваха светът им да рухне. Нито един от колегите им в момента не бе в редколегията на „Астрофизически журнал“, очевидно и никой не бе търсен за консултации.

В петък сутринта Амелия получи кратка бележка от Питър: „Заключението на редколегията трябва да излезе този следобед. Оптимистично.“

Джулиан бе на долния етаж. Тя му звънна да се качи и му показа бележката.

— Мисля, че ще е добре да се скатаем — рече той. — Ако Макро разбере за това, преди да е напуснал кабинета си, ще ни повика. По-добре да изчакаме до понеделник.

— Страхливец — рече тя. — Аз — също. Хайде да отидем в „Специалната съботна вечер“ рано? Можем да убием известно време в генетичното зло.

Генетичната зоологическа градина бе Музеят на генните експерименти, който ту бе закриван от групи за защита на животните, ту бе откриван след намесата на юристи. Частният музей ужким трябваше да показва пробивите в технологията на генетичното манипулиране, но на практика бе едно от най-известните места за забавления в Тексас.

Намираше се само на десет минути пеша от „Специалната съботна вечер“, но те не бяха го посещавали от последния път, когато бе отново открит. Имаше доста нови експонати.

Някои от препарираните екземпляри бяха впечатляващи, но истинската атракция бяха живите, истинската зоологическа градина. Бяха успели по някакъв начин да измислят змия с дванайсет крака. Но не бяха съумели да я научат да върви. Пристъпваше с всичките шест чифта крака едновременно, след което се люшваше и падаше настрани — не бе постигнат кой знае какъв напредък в сравнение с пълзенето. Амелия посочи, че краката на животното сигурно са свързани с нервната му система така, както ребрата на обикновената змия, чрез които извършва вълнообразните си движения.

Стойността на по-подвижна змия може и да бе съмнителна, а и горкото животно очевидно бе създадено само като куриоз, но от едно друго имаше и практическа полза, освен да плаши децата: паяк с големината на възглавница, който тъчеше яка и дебела паяжина върху рамка с размерите на нормална всекидневна. Получената тъкан, или килимче, имаше приложение в хирургията.

В зоологическата градина имаше и крава-пигмей, по-ниска от метър, за която също не се споменаваше някакво практическо приложение. Джулиан предположи, че тя би могла да посрещне нуждите от млечни продукти на хора като тях, които обичат кафето си със сметана, стига да свикнат да я доят. Не се движеше като крава обаче; клатушкаше се напред-назад със сериозно любопитство. Дали пък гените й не бяха омесени с гени на ловна хрътка?