Джо Холдеман
Вечният мир (56)

Необходимо е време информацията да се процеди през една клетъчна система. От мига, в който Амелия откри доказателства, че „Чукът на Бога“ е съсипал файловете й, измина цял ден, докато най-висшите ешелони узнаят, че Бог им е дал начин да доведат нещата до Последния ден: единственото, което трябваше да сторят, бе да попречат някой да се намеси в работата по проекта „Юпитер“.

Не бяха тъпаци и сами знаеха това-онова за „врътките“. Пускаха нарочно „новини“, че имало крайно настроени консерватори, които искали да убедят обществеността, че Проекта бил инструмент на Сатаната; че продължаването му ще доведе до края на света. До края на Вселената! Би ли могло да има нещо по-нелепо? Един безобиден проект, който, ако се задвижи, няма да навреди никому, а може да ни даде информация за това, как е възникнала Вселената. Нищо чудно, че онези религиозни фанатици искат да му попречат! Той би могъл да докаже, че Бог не съществува!

Онова, което доказваше, разбира се, бе, че Бог наистина съществува и ни призовава да се завърнем в лоното му.

Ендърът, дешифрирал и унищожил файловете на Амелия, бе не кой да е, а самият Макро, нейният титулярен шеф, който беше извън себе си от радост, че онази част от плана, за която бе отговорен, се изпълняваше перфектно.

Участието на Макро помогна на другия План — по-скоро Плана на Марти, отколкото Божия — с това, че отвлече вниманието от изчезването на Амелия и Джулиан. Той бе наредил на Инграм да се отърве от Амелия и предположи, че се е погрижил в същото време и за чернокожия й приятел — добре че едновременно се освободи и от двамата. Бе фалшифицирал оставките и на двамата, в случай че някой реши да провери. Бе прехвърлил преподавателските им задължения на други хора, които му бяха твърде благодарни, за да проявят любопитство, а вече се ширеха и доста слухове за тях, тъй че не му се наложи да изфабрикува прикриваща история. Млад чернокож и по-възрастна от него бяла жена. Вероятно бяха изтеглили парите си и бяха заминали за Мексико.