Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Career Girls, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
rumi_1461 (2010)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Луиз Бегшоу

Заглавие: Работещи момичета

Преводач: Илвана Гарбедян

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: Английски

Издател: „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

ISBN: 954-26-0308-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7103

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета глава

— … аз съм Глория Робъртс, на живо на 105.5 мегахерца, KNAC, както винаги на мястото на наистина големите концерти. В момента сме зад сцената на „Колизеума“ и Джо Хънтър от британската рок сензация „Атомик Мас“ е тук до мен! Добре дошъл отново, Джо.

— Тази дама, с която разговарям сега — каза Хънтър с гърления си ланкашърски изговор, — беше една от първите изобщо в Америка, които пуснаха „Атомик Мас“ по радиото! Помните ли?

— Аз помня! — обади се радиоводещата, неимоверно поласкана.

Джон Меткалф въртеше леко волана с една ръка, движейки се по магистралата „Санта Моника“ към „Колизеума“ и слушаше KNAC, където вокалът на групата Джо с искрено удоволствие отговаряше на въпросите на водещата. Натисна няколко от копчетата на уредбата, като се опитваше да намери популярна радиостанция, която да не е изцяло завладяна от „Атомик Мас“. Не успя.

„Сега ще чуете «Биг Кет» от албума «Анимал Инстинкт»…“

„… това беше «Фрозън Колд», малко «Атомик Мас» за всички вас…“

„… от албума, който се продава и още, и още…“

„… с което британската рок банда стана едва третата група, която някога е успяла да напълни «Колизеума».“

„… на живо от «Венис Бийч», където нашият конкурс «Какво бихте направили за два билета за Атомик Мас» стигна до своята развръзка“.

„А това беше «Сий Дайвър» от «Мот дъ хуупъл»…“

Джон пресилено вдигна очи в знак на облекчение.

„… те впрочем се споменават като една от групите, повлияли много на най-нашумялата банда в момента — «Атомик Мас», които ще са основните изпълнители в концерта в «Колизеума» тази вечер. Това е първото шоу от световното турне «Анимъл Инстинкт 1995»…“

Той простена доволен, че отново е победен. Не можеше да избяга от тях, което означаваше, че не може да избяга и от нея. Поне тази нова компания се намираше в добри ръце. Каква жена само! Какъв ръководител! Каква… каква страхотна мацка!

Днес в кабинета му беше хванала един свободен телефон и беше решила проблема.

— Добре. Ето какво става — бодро бе започнала тя, слагайки под носа му справката за продажбата на билетите. — Продадени са осемдесет и пет процента. А това не е достатъчно. Трябват ми сто процента.

— Но какво значение има? — развеселен попита той. — И осемдесет и пет са доста добре. Ще направят много пари!

— Не това е целта. Става дума за това как ще изглежда групата. Щом започваме турнето си от „Колизеума“, значи трябва да напълним стадиона. Толкова е просто. Няма място за спор. Искам хората да се тълпят на опашка за билети и да не могат да си купят.

— Или какво? Няма да е добре за имиджа на групата ли?

— Поздравления, печелиш една пура — каза Роуина, сякаш говореше на особено бавно схващащ ученик. — Момчетата са гореща новина днес, а аз искам те да са също толкова търсени и утре, и вдругиден.

— Но концертът е утре — изтъкна той, възхищавайки се на сребристорусия водопад от коса, който се спускаше към тънката й талия.

Наситенозелените й очи искряха предизвикателно.

— Значи имам три часа — заяви Роуина.

— Нищо не можеш да направиш за три часа! — засмя се Джон.

— Така ли? — каза тя. — Само гледай.

И той остана да гледа. Наблюдаваше елегантната извивка на прасеца й под прилепналите й джинси, сладките очертания на малките й стегнати гърди под тясната тениска, начина, по който седеше разкрачена по мъжки, докато потупваше коляното си с изящната си длан с нелакирани нокти. Стараеше се да не зяпа прекалено явно слабините й, които нежно се очертаваха под плата на джинсите. Искаше му се да разкопчае копчетата и да пъхне ръка вътре, за да я накара бавно, бавно да потръпне, докато накрая пламне от желание и започне да го моли, а може би щеше да хване разкошната й руса коса и грубо да извърне главата й, докато тя се извива под дланта му… Господи, щеше да е търпелив с нея и когато пъхне пениса си в тази мека сребърна влага, щеше да я обладае бавно и мощно, с дълбоки прониквания, без да обръща внимание на молбите й да забърза темпото. Щеше да й покаже какво наистина означава добрият секс и тя щеше да свърши така, сякаш няма утре, а после… после… после щеше да се ожени за нея, за тази прекрасна жена.

И понякога щеше да я наблюдава колко невероятно добра е в работата си.

— Мога ли да говоря с програмния директор? Здрасти, Кен. Роуина Гордън се обажда. Така ли? Ти също, отново сте се изкачили в класациите, ясно… Слушай, предлагам ти сделка… Продължавайте да въртите сингъла „Кеч 22“. Не, чуй ме, ти го пускай в ефир, а аз ще ти дам петстотин билета за концерта на „Атомик Мас“ в „Колизеума“ утре… Точно така, напълно е разпродаден… Чудесно!…

… Свържете ме със Сам Гооди в Сакраменто, моля… Ричард Браун? Обажда се Роуина Гордън… как се справяте с представянето на „Атомик“ там, скъпи? Защото си мислех, че може момчетата да се отбият при вас на път за самолета… по дяволите, знаеш, че не мога да гарантирам… Не, шоуто е тотално разпродадено, но ако искаш да обявиш промоция, мога да ти предложа сделка — сто, двеста? Двеста и петдесет? Знам, че е трудно… обади се на Саймън от „Тикетмастър“ и му кажи да ти ги даде на корпоративната цена за „Музика“. Всичко бих направила за любимия си управител на магазин…

… Джоузеф Морета, обажда се Роуина Гордън. Разбира се, отлична работа на промоционалните телефони! Това е „Музика“, а не МСА! Това е. Шоуто е тотално разпродадено. Искам утре да е ден на „Атомик Мас“ по KXDA — ти получаваш хиляда билета и двайсет пропуска с неограничен достъп, а аз — поне три песни на час, на всеки час — мога да уредя интервюта. Не, всичко е наред! Не знам, кои са двете най-сладки думи на света? Опечена работа? Ха-ха-ха! Готово…

След като остави телефона два часа и половина по-късно, „Атомик Мас“ вече имаха изключително право на ефир във всяка голяма радиостанция и музикален магазин в Южна Калифорния.

— Само се изхвърляш — каза Джон, като поклащаше глава.

Роуина си запали цигара и дръпна силно от нея с доволен вид. Направи му впечатление, че нито поиска разрешение да пуши, нито се извини за това.

— И сега какво?

— Сега по факса ще изпратя на шефа на връзки с обществеността на „Музика“ в Ню Йорк изявление за пресата.

— В което се казва какво? — попита той, силно заинтригуван.

— В което се казва — ухили се тя, — че шоуто е разпродадено и единственият начин да се снабдиш с билет е чрез конкурсите по радиото и в музикалните магазини и че полицията е била предупредена за възможни размирици от страна на тълпите разочаровани фенове, които не могат да влязат на концерта.

Той се засмя.

— Ти си невероятна. Направо не вярвам на очите си. Дадох ти само един телефон и ти направо им поднесе на тепсия Лос Анджелис.

— Опакован с червена панделка и с черешка отгоре — съгласи се Роуина.

— Толкова си скромна.

— По дяволите скромността! — отвърна тя, невероятно щастлива. — Аз съм най-добрата.

 

 

Той я заведе на вечеря в „Мортънс“ и вечерният въздух бе изпълнен с аромата на жасмин и секс. Тя носеше къса сива рокля и коприната нежно обгръщаше стройното й тяло. Дългите й крака бяха голи чак до скъпите дизайнерски сандали. Желаеше я толкова силно, че чак изпитваше болка.

Джон Меткалф беше президент на студио и доста привлекателен. Имаше власт, беше богат и хетеросексуален в един от най-хедонистичните градове на света. Бе излизал с много жени и не всички бяха глупави.

Но само няколко дни след запознанството с нея осъзна колко различна от всички е Роуина Гордън. Това не бе някакво светкавично прозрение, космично откровение, озарило го свише или нещо подобно, което би очаквал един романтичен хлапак.

Просто тиха увереност, че това момиче е единственото за него.

Искаше да я направи своя. Да сложи блестящ пръстен на ръката й и да изкрещи на целия свят, че тя е само негова. Противоречията в нея го запленяваха — нейният хладен, изискан английски глас и деловите разправии с апетита на бруклински сводник; деликатната й, нежна красота, която се хвърляше в света на бруталната мъжка музика като хеви метъла и хардкор рап; имаше класическо образование, а сега насочваше острия си като бръснач ум с пълно съсредоточаване към музика, която той не разбираше, с термини, които не познаваше — техно, глем, суинг бийт. Изглеждаше силно заинтригувана от печеленето на пари, дори алчна, но в същото време изобщо не я интересуваше да ги печели другаде, освен в сферата на музикалния бизнес. В деня, когато окончателно подписаха договора за саундтрака, той й предложи поста вицепрезидент в неговото студио, с дял от акциите на компанията и тройно повече от това, което получаваше в „Музика“. Тя само се усмихна и го попита защо й е да слиза надолу.

Замисли се за сексуалността й, докато тъмните му очи обхождаха гъвкавото й атлетично тяло. Питаше се дали осъзнава колко е очевидно какво иска тя. Хвърляше успеха си като сексуален еквивалент на рицарската ръкавица. Все едно си бе сложила тениска с надпис „Покори ме“ с големи черни букви. И явно имаше някакъв любовник, мъж, който й даваше онова, което тя си мислеше, че иска.

Джон Меткалф натисна педала на газта, обзет от убийствени мисли и силно възбуден. Хладният нощен въздух ги обгръщаше и развяваше русата коса на Роуина като знаме, което се вееше в мрака. Това само влошаваше положението. „Който и да е той, вече е минало, мрачно си помисли Меткалф. Какво ли я е карал да прави за него? Дали я е карал да гълта. Дали я е принуждавал да застава на ръце и колене, за да я обладае отзад. Ако пак я докосне, може да се смята за мъртъв“.

Роуина се протегна на седалката, като вдигна ръце над главата си. Тялото й се изви в лека дъга и той видя нежните й зърна, настръхнали от студа, да се очертават под роклята й.

„Ще те имам, Роуина Гордън, закани се той наум. Ще те накарам да изпиташ толкова разтърсващ оргазъм, че чак да ти се доплаче. Няма просто да проникна грубо в теб, както си мислиш, че ти харесва. Ще любя цялото ти тяло сантиметър по сантиметър, докато станеш толкова чувствителна към докосването ми, че ще се подмокряш, когато пръстите ми случайно леко се допрат до лакътя ти. Ако си мислиш за мен, докато вървиш по улицата, ще свършваш само от триенето между краката ти…“.

 

 

Роуина отпи от шампанското си. Чувстваше се объркана. Възможно ли е да не я намира привлекателна? Може би беше гей.

— Ами все пак е бизнес за петдесет милиона долара — каза тя. — Струва си да се развълнува човек.

Джон Меткалф се усмихна, покровителствено и вбесяващо.

— Може и да е така в музикалната индустрия — отбеляза той. — Ако можех да направя толкова евтин филм, щях да съм много щастлив.

— О, значи тези цифри са само жълти стотинки за теб — саркастично отвърна тя.

— Да, така е — съгласи се той. — Напълно вярно.

Тя усети прилив на страст. По дяволите, той бе толкова красив. Добре сложен, мъжествен, самоуверен. С широка челюст и не особено забележителни устни. Но в него имаше нещо, което не можеше точно да определи… не знаеше…

Роуина бе обзета от смущаващо объркване. Бе прекарала само няколко дни с Джон Меткалф. Едва го познаваше. Той не беше Майкъл, нали така? Тя обичаше именно Майкъл. Завинаги и независимо от всичко.

Джон Меткалф не разбираше нищо от музика, не знаеше нищо за нея и за хилядите неща, които я свързваха с Кребс. И беше надменен негодник, който седеше насреща й и твърдеше, че най-важната сделка в живота й е нищо и никаква дреболия!

— Обзалагам се, че си абсолютен егоист в леглото — вбесено каза тя.

Последва пауза. Меткалф я изгледа над масата, докато бавно дъвчеше пържолата си.

— Егоист ли? — повтори той.

Тишина.

— Имам си приятел — прошепна Роуина, внезапно изплашена.

— О! — любезно подметна Меткалф. — Много хубаво.

— Обичам го — настоя тя.

Той галантно наведе чашата си към нея.

— Поздравления.

— Налага се да тръгвам — притеснено изрече Роуина. — Трябва да видя как се справят с подготовката за концерта. Ще си взема такси.

— Жалко, че трябва да тръгваш — съвсем спокойно каза той. — Ще те изпратя до колата.

Отвори й вратата на таксито и отстъпи, за да й направи път да се качи. Роуина се обърна, за да му благодари, безкрайно притеснена от факта, че стоят толкова близо един до друг.

— Много мило от твоя страна да ме изведеш на вечеря, Джон — каза тя.

— Благодаря ти, че прие — отвърна той.

После с едва доловимо движение я хвана през талията, като палците му бяха ниско отпред, а върховете на пръстите му точно над дупето й.

Докосването му промени всичко.

Между тях мигновено прескочи искра.

Роуина го погледна замаяно, докато се разтапяше от удоволствие и паника.

— Няма да ти направя нищо, което не искаш — каза той. — А когато стигнем до леглото, ти ще бъдеш моя. И няма да има никакво връщане назад.