Луиз Бегшоу
Работещи момичета (19)

Деветнадесета глава

— Предполагам, че това е всичко — каза Джон Ейткън.

— Благодаря — отвърна редакторът му. — Ричард Гибсън е много доволен от статията, Джон. Ще получиш повишение за това.

— Надявам се — отвърна той искрено.

— Ще ми изпратиш ли окончателната редакция у дома? — попита тя. — Искам да я видя веднага след като я довършиш.

Дългите й пръсти разсеяно търкаляха по бюрото топка за тенис.

— Добре — съгласи се той и прекъсна връзката.

Топаз огледа празния си кабинет.

— Право в десетката! — каза тя.

 

 

В Манхатън беше есен и Роуина все още оцеляваше. Едва. След провала с „Велосити“ едно-единствено нещо я спаси от незабавно отзоваване в Лондон — Барбара Линкълн и Майкъл Кребс дружно бяха настояли тя да остане и да ръководи представянето на албума „Хийт Стрийт“. „Уорнърс“ може и да държаха правата за Северна Америка, но за останалата част от света те принадлежаха на „Музика“, както бе изтъкнал Кребс пред Оберман.

— Тя трябва да намери нова група, Майкъл — заяви му Джош.

— Знам — отвърна Кребс. — Ще намери.

Седмица по-късно Роуина откри „Обсешън“, талантлива рап група от Бруклин, и много тайно подписа договор с тях.

След като приключи сделката, изпрати топка за тенис в „Америкън Магазинс“ за госпожица Топаз Роси, придружена с бележка: „Трийсет — петнайсет“.

— Впечатлена съм! — заяви Барбара.

— Така и трябва — отвърна Роуина.

Джош Оберман не каза нищо, тъй като пресмяташе какъв е обменният курс на долара към английската лира и се чудеше дали ще получи повишение. Още един албум като този — и щяха да го направят пожизнен президент на компанията.

 

 

— Здравейте, аз съм Алекс Исот с новините по MTV — представи се с чаровна усмивка зашеметителната брюнетка от телевизора в лимузината. — Говори се, че най-новата супер група от Великобритания — „Атомик Мас“, планират огромно парти за представянето на дебютния си албум „Хийт Стрийт“, в „Медисън Скуеър Гардънс“ в Ню Йорк. Говорител на „Музика Рекърдс“ призна, че чакат разрешение от градските власти. „Атомик Мас“, които в момента се радват на втория си хит „Трапд“, ще раздават безплатни покани за датите на продаденото си турне в Щатите, което следва по-раншното им представяне като подгряваща група на гигантите „Гънс енд Роузис“ — тя направи пауза, за да им отправи още една впечатляваща усмивка. — „Хийт Стрийт“ ще бъде изпълнен за пръв път на стадиона, а на феновете, които присъстват там, ще бъдат раздадени карти за отстъпка при покупката на албума…

— Да вярвам ли на ушите си? — с престорена погнуса попита Оберман, докато минаваха с колата покрай огромен билборд с надпис „Ерата на «Атомик» започва на 2 ноември“. — Не можеш да правиш това.

— Защо да не мога? — попита отбранително неговият изпълнителен директор.

— Защото е точно копиране на направеното от Бърнстийн и Менш при представянето на последния албум на „Металика“.

— И какво от това? — самоуверено се обади Барбара. — Винаги съм вярвала, че е добре да се учиш от майсторите.

— Виж, Линкълн — започна Оберман пребледнял, — ти…

— Успокой се, Джош, поисках им разрешение — намеси се кротко Роуина.

Възрастният човек видимо се отпусна.

— Менш каза, че щом искам да съм абсолютно неоригинална, на него му е все тая.

— „Металика“ продадоха двайсет милиона от албума си не защото направиха концерт на „Медисън Скуеър Гардънс“ — изтъкна Барбара, — а защото албумът им беше феноменален.

— Абсолютно вярно — съгласиха се в един глас Джош и Роуина.

— Досега имаме два милиона предварителни продажби, Джош — каза Роуина. — Продадени, а не просто доставени в магазините. Имаме щандове в магазините из цялата страна и две независими компании, които отговарят за промоцията. През ноември имаме реклама и състезания за слушателите в четири от най-големите радиостанции. Имаме разпечатани рекламни материали, реклама в MTV… разходите по маркетинга са огромни… цялата кампания е огромна. Трябва да го представим с подобаващ стил, а това си остава най-добрата идея, която е хрумвала някому някога…

— Добре, добре — съгласи се Джош и вдигна ръце. — Прави каквото искаш.

— Този албум сам ще се продава — настоя Барбара.

— Чудесно! Значи да отрежем бюджета за маркетинга — усмихнато отвърна Роуина, а Барбара я изгледа гневно.

 

 

Роуина поръча в отдела за връзки с медиите да напечатат списък на международните списания и телевизионни и радиостанции, които бяха поканени и щяха да долетят специално за представянето на „Хийт Стрийт“, и го разпрати по факса на всички клонове на „Музика“ по света. Списъкът заемаше цели четири страници, без да се броят американските медии. Изпрати копие и на Майкъл и той й се обади веднага.

— Искам да знаеш, че се гордея с теб — каза той. — Наистина се справи добре, Роуина.

— Благодаря ти — отвърна тя с удоволствие.

— Напълно съм искрен — настоя Кребс. — Ти си един от най-способните хора, които познавам.

— Това нямаше да се получи без теб.

— Разбира се, че щеше. Може би не чак в такива мащаби — съгласи се той.

За миг настана тишина.

— Искам да съм с теб — нежно каза Кребс. — Мога ли да дойда утре?

— Много бих искала — отговори тя.

Остана загледана в телефонната слушалка за няколко секунди, наслаждавайки се на щастието си. Живееше само заради тези безкрайно редки мигове на нежност и израз на привързаност. Обичаше го толкова много, толкова силно, макар да й беше напълно ясно, че той не отвръща на чувствата й. Никога не бе твърдял друго. Трябваше да го напусне. Бог й беше свидетел, че правеше опити.

Първия път бе много сериозно, може би защото Роуина вярваше, че Кребс ще уважи желанието й. Намираха се заедно в Дъблин да проверят една нова група и след най-горещия секс, който тя си спомняше, той започна да говори за жена си. Почувствала нетактичността му като удар в стомаха си, Роуина се изправи и заяви, че това е краят.

— Ще поговорим сутринта.

— Не, няма — каза Роуина с плътен глас от болката, която стискаше гърлото й. — Никога повече не искам да те виждам.

— Никога? — попита Кребс, опрян на лакът в леглото.

Роуина се почувства така, сякаш някой садист й прави сърдечна операция без упойка.

— Никога! — успя да каже тя, докато сълзите се стичаха по лицето й.

— Върни се тук! — каза Кребс, но тя избяга от него и едва успя да стигне до стаята си и да се строполи на леглото.

Изпитваше ужасна болка, истинска агония. Въпреки че беше такъв негодник, мисълта никога повече да не бъде с него бе мъчение за нея. Трябваше да седне върху ръцете си, за да не посегне към слушалката и да му каже, че е променила решението си. Плака цели три часа и накрая заспа от изтощение.

На сутринта стана рано и напусна хотела. Стюардесата на борда на „Еър Лингус“ я попита дали не е болна. Роуина отрече и отказа предложените храна и напитки. Мислеше си за Майкъл през всяка секунда от петчасовия полет до Америка.

Това продължи една седмица, през която тя отслабна с два килограма, тъй като почти не се хранеше и не спеше. Всеки ден приличаше на някакъв маратон за нея. Кребс бе първото нещо, за което се сещаше сутрин, и последната й мисъл нощем. След три дни непоносимо сексуално желание започна да се смесва с болката й.

И тогава той й се обади.

— Това продължи достатъчно дълго. Не може още да ми се сърдиш — каза Майкъл.

Роуина остана смаяна.

— Да не мислиш, че ми е забавно!

— Абсолютно — твърдо заяви Кребс. — Просто е смешно, Роуина. Целият този гняв…

— Гняв?! — повтори тя възмутена. — Мразя те!

— И сега ли ме мразиш?

— Да — сърдито отвърна тя, като се опитваше да пренебрегне безкрайната радост, обзела я, когато чу гласа му.

— И никога вече няма да спиш с мен?

— Не, няма.

— Много жалко — меко изрече Кребс.

Страстта бавно и лениво се разнесе по цялото й тяло.

— Може ли тогава да си припомня някои неща? Защото трябва да ти призная, че съм си мислил за това…

— Не…

— За Швеция. Помниш ли? Тогава ми хареса много, Роуина. Швеция.

Господи! Бе я сграбчил отзад за врата и я бе накарал да се наведе напред върху бюрото в хотелската стая. Лампата и всичките му документи се бяха разсипали на пода. Онази нощ бе стигнала до оргазъм толкова много пъти, че направо им бе загубила броя.

— Млъкни, Майкъл!…

— Как усещаше пениса ми, Роуина? Помниш ли? Как се плъзгаше в теб? Беше толкова възбудена, че направо не е за вярване.

Тя заглуши стона си.

— По дяволите, млъкни, Майкъл…

— Ще трябва да ми затвориш ти.

— Не мога да го направя. Знаеш го…

— Ако бях при теб сега, нямаше да говорим. Не знам, може би щях да започна с гърдите ти този път. Все си представям зърната ти. Толкова са твърди, когато си възбудена… Знаеш ли какво бих искал да направя? Искам да ги облизвам няколко минути, а после да пъхна ръка между краката ти. Тогава можеш да ми кажеш колко много ме мразиш.

— Не!

— Да. Да. Знаеш го, скъпа. Можеш да ми казваш как не можеш да ме понасяш, докато те галя с ръка. Ще бъда толкова нежен, че дори няма да усещаш, че съм там. Вероятно няма да забележиш как те повдигам и те намествам върху пениса си. Ще потъвам в теб много, много бавно. С дълбоки тласъци. За да имаш време да ми кажеш всичко, което си мислиш. Какво ще кажеш за това? Нали ме мразиш? Когато правя секс с теб пред огледалото, за да гледаш как прониквам в теб, това няма никакво значение…

— Майкъл!

— Не ми казвай, че идеята ти харесва.

— Престани!

Стомахът й се бе свил на топка. Цялото й тяло тръпнеше от желание.

— Не. Няма. Защото знам какво става с теб.

Тя не можеше да говори.

— Ще бъда там след пет минути — твърдо заяви Кребс и затвори.

Роуина никога не го забрави. Докато той пристигне, тя бе толкова размекната от страст, че не можеше да се държи на краката си. Когато Кребс влезе през вратата и видя какво й е причинил, я притисна до стената и я облада както си стоеше там, само разкопча джинсите й и проникна в нея.

Опита се да скъса с него пет или шест пъти след това. Но Майкъл не искаше и да чуе, а сексуалната му власт над нея бе абсолютна.

 

 

В сградата на „Америкън Магазинс“ цареше оживление. Гауърс и останалите членове на борда бяха свикали извънредно съвещание на редакторите.

— Сигурна ли си, че можем да публикуваме това? — попита Джейсън Ричмънд.

— Сигурна съм. Адвокатите ни го прегледаха много внимателно — увери го Топаз.

— Как ще го разпределите? — обади се Джо Голдстийн. Студено и делово.

— Отначало планираме да излезе в три броя. Може би и в следващите, все още събираме информация.

— Защо не изчакате цялата история?

Топаз го изгледа гневно. „На всяко събрание този човек се опитва да ме разпъне накръст“, помисли си тя.

— Защото не смятам, че можем да задържим това дори и още ден. Отнякъде все ще изтече информация.

— Напълно съм съгласен — рязко се намеси Нейтън. Голдстийн сигурно се бе побъркал. Историята беше толкова гореща, че чак пареше.

— Прави са — заяви категорично Мат Гауърс. Голдстийн леко се изчерви. А Гауърс добави: — Ще ни трябва по-голям тираж за втория и третия брой.

Той се обърна към събраните редактори:

— Остава ми само да поздравя Топаз Роси. Всички знаете, че в повечето случаи „Америкън Магазинс“ е известно с добрите си статии и очерци, а не с горещите новини, затова е хубаво да се види, че можем да се справим подобаващо и с това, когато се наложи. Знаете и че напоследък „Уайт Лайт“ изоставаше сред музикалните издания. Мисля, че именно това може да се окаже решението на проблема. Топаз наистина се справи отлично.

Събраните хора започнаха да ръкопляскат. Тя забеляза ядно, че Джо Голдстийн обаче се занимаваше със събирането на документите си. Когато всички се разотидоха по кабинетите си, тя го хвана за ръкава.

— Какво? — сопна й се той и се дръпна с израз на отвращение.

— Виж, Джо — търпеливо започна тя, — знам, че имаме своите различия, но…

Той я прекъсна:

— О, спести ми представлението в стил „нека сме приятели“ — студено каза той. — Работим за една и съща компания. И това е всичко. Сега, ако ме извиниш…

— Какъв е проблемът ти? — извика Топаз, изгубила търпение.

Той сякаш се замисли дали да й отговори. После я огледа и каза:

— Истината е, че изобщо не изпитвам уважение към хора, които си пробиват път, като спят с шефа си.

Тя застина шокирана, а той се обърна и си тръгна.

 

 

Нейтън приготвяше вечеря, когато Топаз се върна.

Тя се облегна на рамката на вратата и се наслади на гледката — той внимателно и методично разбъркваше нещо в тигана. Дори си бе сложил готварска престилка. Колко мило, типично за него. Направо си го представяше как казва: „Някакъв си ябълков сос няма да се опре на Нейтън Роузън!“.

Готвеше полугол — само по престилка и джинси. Това я развълнува силно, гледката на голия му гръб, мърдащите при движенията му мускули. Топаз изгледа одобрително стегнатото му дупе. Страстта започна да се разлива по вените й и да се смесва с великолепното усещане за триумф, което изпитваше през целия ден. Тихичко се приближи зад него и обви с ръце кръста му, целувайки го по раменете, а после започна да гали слабините му през панталона.

— Хей, престани — каза той. — Стигнал съм до много деликатен момент.

Топаз не му обърна внимание, а мълчаливо свали блузата и сутиена си. Започна да се отърква с гърди в гърба му.

Той изстена и веднага настръхна под дланите й.

Тя се зае да разкопчава джинсите му и леко го потърка през копринените боксерки. Нейтън се намести по-удобно, опитвайки се да се притисне в ръцете й. Тя го гъделичка и гали нежно около минута и когато усети как набъбва и се втвърдява под докосването й, нарочно се отдръпна и се опря на кухненската маса. После разкопча полата си, бавно свали бикините си и започна да се гали.

— Топаз! — Нейтън въздъхна, набъбналият му пенис напираше в боксерките му.

Искаше да бъде на мястото на пръстите й. Да проникне там. Но усещаше, че преди това тя би искала нещо друго. Затова се приближи до нея, смъкна джинсите си, за да освободи набъбналия си пенис, падна на колене и зарови лице в малките твърди косъмчета между краката й, карайки я да стене.

Започна да я целува нежно, наслаждаваше се колко е влажна и когато усети как бедрата й леко се отпускат, започна да я гали с език бавно и уверено, стремейки се да й достави удоволствие.

„О, господи!“, възкликна мислено Топаз.

Пресегна се и намести главата му, като самоуверено го насочваше къде да й достави удоволствие. Когато усети, че е близо до оргазма, сграбчи ръцете му и ги притисна зад главата му, докато го целуваше.

Нейтън трепереше от страст, загледан в красивата жена, която стоеше разкрачена над него. Прелестните й гърди се поклащаха съвсем близо, но без да го докосват, а меките й устни, сега сластно разтворени, се притискаха силно в неговите.

„Боже, какво прави тя сега…“.

Топаз бе разпуснала косата си и галеше слабините му с нея, бавно и продължително, сякаш го докосваше с хиляди нежни перца. Изненадата и силното желание направо го оставиха без дъх. После тя го сграбчи в дясната си ръка и се намести над него, гореща и влажна.

— Искаш ли ме? Кажи ми колко много ме искаш — прошепна тя.

Той я погледна превъзбуден и развеселен.

— Или пък мога да те оставя и така — подразни го тя.

— Не! Искам те, добре. Просто ме яхни, по дяволите! — простена Нейтън. Топаз се усмихна и бавно се намести върху твърдия му пенис, отметна глава назад, изви тялото си и той избухна в нея само след секунда.

Тя се отпусна отгоре му задъхана.

— Какво беше всичко това? — промърмори Нейтън, докато галеше косата й.

Топаз се усмихна и го целуна.

— Мисля, че ябълковият ти сос загоря — каза тя.

 

 

Роуина се протегна спокойно в леглото си й включи на MTV. Утринното слънце блестеше през прозорците.

— Аз съм Алекс Исот с новините по MTV — превъзбудено заговори момичето от екрана. Роуина лениво й махна за поздрав, усетила както винаги лека тръпка от това да види логото на „Атомик Мас“ по MTV. — Британската супер група „Атомик Мас“ със сигурност ще си имат неприятности тази сутрин. Новият брой на списание „Уайт Лайт“, който излиза днес, разкрива, че двама от членовете на групата имат неизвестни досега криминални досиета, в които се споменава и за притежание на наркотици.

— Какво? — извика Роуина и скочи от леглото.

— MTV може да потвърди категорично, че властите на Ню Йорк вече са издали забрана за провеждането на планирания от групата концерт на „Медисън Скуеър Гардънс“. Това със сигурност ще струва стотици хиляди долари загуби за „Музика Рекърдс“ заради закупените вече самолетни билети и разходи по промоцията. Това обаче може да се окаже най-малкият им проблем. Говорители на Комисията за контрол над наркотиците и Министерството на правосъдието вече заявиха, че се обсъжда депортирането на групата от страната, ако обвиненията се окажат верни, което означава да се отмени турнето, макар че всички билети са продадени, и огромни загуби…

— Какво? — изкрещя отново Роуина.

На долния етаж телефонът започна да звъни много настоятелно.