Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jack and Jill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Джак и Джил

Преводач: Людмила Левкова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КОЛИБРИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „АБАГАР“

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-099-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6711

История

  1. — Добавяне

68.

Джийн Стърлинг отдели двайсетина минути, за да ме запознае с основните факти около Кевин Хокинс.

— Ще ви бъде приятно да научите, че вече държим Хокинс под наблюдение — каза тя, докато се спускахме плавно с един бърз и безшумен асансьор към подземния гараж, където бяха паркирани колите ни.

— Виждате ли, в края на краищата вие нямате нужда от моята помощ — заявих аз. Бях окуражен от перспективата за какъвто и да било напредък по случая. Всъщност за първи път от няколко дена насам бях обзет от известен оптимизъм.

— О, напротив, Алекс. Не сме го докарали за събеседване само защото все още нямаме нищо конкретно срещу него. Само противни, гадни подозрения. Както и потребността да хванем някого. Да не забравяме и този момент. Сега и вие ставате подозрителен.

— Това е всичко, което имам на този етап — напомних й аз. — Подозрения.

— Понякога това е достатъчно и вие го знаете. Налага се да бъде.

Озовахме се в малкия частен гараж под комплекса на ЦРУ в Лангли. Пространството беше запълнено предимно със семейни комбита, но се намираше и по някоя и друга високотестостеронна спортна кола като „Мустанг“, „Вайпър“, „Бимър“. Колите пасваха доста добре на персонала, който бях видял горе.

— Мисля всеки да се качи на собствената си кола — предложи Джийн и на мен ми се стори разумно. — Аз ще се върна тук, когато свършим. Вие можете да продължите към Вашингтон. Хокинс е със сестра си в Силвър Спринг. Сега е в къщата. Ако решите, по околовръстното е на около половин час от тук.

— Сега ли възнамерявате да го притиснете? — попитах аз. Останах с такова впечатление.

— Смятам, че трябва, а вие? Просто ще си побъбрим, нищо повече.

Стигнах до колата си. Тя се запъти към своето комби.

— Този човек, с когото ще се срещнем, той е професионален убиец — подвикнах й аз, въпреки че вече бяхме на известно разстояние в гаража.

Тя ми отвърна по същия начин и гласът й отекна, срещайки преграда от стомана и бетон:

— Доколкото разбирам, той е един от най-добрите, с които разполагаме. Не е ли забавно?

— Има ли алиби за някой от дните с убийства на Джак и Джил?

— Не ни е известно. Ще трябва да го поразпитаме по-подробно.

Качихме се всеки в своята кола и запалихме. Започвах да забелязвам, че главният инспектор на ЦРУ не беше бюрократ; тя със сигурност не се боеше от възможността да си омърси ръцете. Както и моите. Предстоеше ни да се срещнем с поредния „призрак“. Той ли беше Джак? Можеше ли да се окаже толкова лесно? Ставали са и по-странни неща.

Трябваха ми цели трийсет минути, за да се добера до къщата на сестрата на Хокинс в Силвър Спринг. Къщите там бяха с малко завишени цени, но все още се считаше за район средна класа. Не моята средна класа. Нечия друга.

Джийн спря волвото си до някакъв черен линкълн, паркиран близо до съседната пряка от къщата на сестрата. Свали автоматичното стъкло вдясно от себе си и каза нещо на двамата агенти вътре. Вероятно един от екипите й за наблюдение, предположих. Или просто искаше да я упътят как да стигне до укритието на убиеца, което ми се стори смешно. Напоследък доста рядко ми се случваше да се засмея.

Внезапно зърнах някакъв мъж да излиза от една къща, построена в типичния за Кейп Код[1] стил. Това бе домът на сестрата.

Познах Кевин Хокинс по снимките от досието му. Нямаше никакво съмнение.

Хвърли бърз поглед надолу по улицата и вероятно ни забеляза. Побягна. После се метна на един Харли Дейвидсън, паркиран на алеята за автомобили пред къщата.

Изкрещях „Джийн“ през отворения си прозорец и същевременно запалих мотора.

Втурнах се да преследвам Джак?

Бележки

[1] Полуостровно курортно селище срещу Ню Йорк. — Б.пр.