Джеймс Патерсън
Джак и Джил (60)

57.

Джак — който и да бе той, по дяволите, — се намираше на три-четири стъпки от спалнята, когато нейната лакирана врата от масивно дърво внезапно се отвори.

В коридора излезе висок, започнал да оплешивява мъж. Много космати крака и ръце. Боси, костеливи стъпала с разперени пръсти. Буден само наполовина. Насред застрашителна за челюстта му прозявка.

Беше само по сини карирани боксерки, нищо друго. Добре сложен, все още с атлетична фигура; едва загатнати разширения над ластика на боксерките. Все още забележителен след всичките тези пищни обеди във Вашингтон.

Генерал Ейдън Корнуол!

— Ти! Ти, копеле такова! — прошепна той, когато изведнъж забеляза Джак в горния коридор. — Знаех, че може да си ти.

Да, Ейдън Корнуол проумя всичко в един-единствен миг. Той бе разрешил загадката, доста загадки всъщност.

Джак стреля два пъти с беретата със заглушител и мишената рухна. Той се втурна напред и подхвана безжизненото тяло, преди да се е строполило на пода. Задържа го в ръце и внимателно го отпусна на килима. Своя приятел, каквото и да означаваше това. Коленичи и един дълъг миг остана неподвижен. Сърцето му щеше да се пръсне.

До момента не си бе дал сметка колко трудно щеше да бъде този път.

Взря се в озадачените сиво-сини очи на бившия член на Съвместния команден състав на армията, част от екипа за спешно реагиране, сформиран към Белия дом, за да обезпечи сигурността на Джак и Джил.

Една от хрътките бе обезвредена. С лекота. Джак и Джил бяха нанесли дързък ответен удар върху преследвачите си! Те отново бяха показали силата си.

Той извади бележка от джоба си. Остави визитка върху гърдите на Ейдън Корнуол:

Джак и Джил на хълма се качиха

да пометат оградите ви островърхи.

Там без риск и страх те бързичко разкриха

грешката във вашата защита.

Шум в коридора! Той вдигна поглед. Момчето на Ейдън!

— О, господи, не! — прошепна високо. — Не, господи! — Усети, че му призлява. Изпита неистово желание да избяга от къщата.

Момчето го беше познало. И как иначе? Младият Ейдън дори се знаеше с децата му. Знаеше твърде много. Боже Мили, бъди милостив към мен! Моля те, имай милост!

Джак отново натисна спусъка на беретата.

Това беше война.