Джеймс Патерсън
Джак и Джил (118)

115.

Наистина няма край жестокият неумолим кошмар, шеметното спускане с влакчето на ужасите.

Беше Бъдни вечер и чорапите за подаръци бяха грижливо окачени над камината. Деймън, Джани и аз почти бяхме приключили с украсата на елхата — оставаха ни само дългите нанизи с пуканки и сухи червени боровинки.

Проклетият телефон иззвъня и аз го вдигнах. Като фон звучаха коледни песни в изпълнение на Нат Кинг Кол. На малката зелена площ пред къщата искреше прясно навалял сняг.

— Ало — казах.

— Ало значи. И ако това не е самият доктор инспектор Крос! Ама че мило отношение.

Нямаше защо да питам кой се обажда. Незабавно познах гласа. От известно време звучеше в кошмарите ми. От години.

— Доста време мина, няма спор — каза Гари Сонеджи. — Мъчно ми беше за теб, д-р Крос. Аз липсвах ли ти?

Преди няколко години Гари Сонеджи бе отвлякъл две деца и после ни бе повел на едно невероятно издирване, което продължи месеци. От всички убийци, които познавах, Сонеджи беше най-интелигентният. Той дори бе успял да подведе някои от нас, че е шизофреник. Два пъти беше бягал от затвора.

— Сещах се за теб — признах му най-накрая. — Често.

— Е, аз просто звъннах да пожелая весели празници на теб и близките ти. Преродих се отново, както виждаш.

Не отвърнах на Сонеджи. Чаках. Децата се бяха досетили, че нещо около телефонното обаждане не е наред. Наблюдаваха ме, докато не им махнах да довършат украсата на елхата.

— Има още нещо, д-р Крос — прошепна Сонеджи след дълга пауза.

Знаех си.

— За какво става въпрос, Гари? Какво е това „още нещо“?

— Радваш ли й се? Просто бях длъжен да попитам. Трябва да знам харесва ли ти.

Дъхът ми секна. Той знаеше за Кристин. Проклет да е!

— Виждаш ли, аз бях този, който остави котката Роузи като подарък за семейството ти. Чудесен жест, не мислиш ли? Всеки път, когато видиш малкото животинче, ще си казваш: „Гари е в къщата. Съвсем наблизо“. И си е така. Весела и спокойна Нова година. Скоро ще се видим отново.

Чу се леко щракване. Гари Сонеджи беше затворил. Аз го последвах. Върнах се при красивата елха в компанията на Джани, Деймън и Нат Кинг Кол. До следващия път.