Джеймс Патерсън
Джак и Джил (35)

32.

Вълшебната им приказка приключи с тихо, почти обезсърчително туп! — и Сара сякаш се сгромоляса отново на земята, премятайки се, понесена от мощен прилив. Понеделник сутринта означаваше завръщане към ужасния свят на службата й, обратно в реалния живот.

Откакто бе завършила колежа „Холинс“ във Вирджиния, повече от четиринайсет години Сара Роузън бе работила на най-обикновени отегчителни места из Вашингтон. Сега работата й бе на ден. Идеална за техните цели. Най-ужасната и най-изтощителната работа.

Тази сутрин тя стана рано и започна да се приготвя. Двамата със Сам се бяха разделили в неделя вечерта в „Четирите сезона“. Той й липсваше, липсваше й хуморът му, ласките му, всичко негово. Всеки милиметър.

Тя се бе изгубила в тази мисъл. Милиметри. Същността на Сам. Огромната му вътрешна сила. Хвърли поглед на луминесцентния циферблат на часовника върху нощното шкафче. Изстена силно. По дяволите, вече бе закъсняла.

В банята й имаше йогистки ъгъл с направена по поръчка кожена постелка. Нямаше време за това, въпреки че както тялото, така и умът й болезнено се нуждаеха от упражнение и освобождаване на енергията.

Взе си един бърз душ и изми косата си. Сложи си тъмносин костюм на „Брук Брадърс“, ниски лачени обувки и часовник „Реймънд Вейл“ с кожена каишка. Тази сутрин имаше нужда да изглежда елегантна, свежа, току-що излъскана.

Тя и бездруго винаги излизаше така. Сара свежарката.

Бързо се озова навън, където, размахало опашка от дим вече я чакаше едно мърляво жълто такси. Вятърът фучеше и виеше из К стрийт.

В пет и двайсет таксито спря пред работното й място. Таксиджията от „Либърти“ се усмихна и рече:

— Известен адрес, госпожо. Значи и вие сте известна?

Тя плати на шофьора и си прибра рестото от петдоларовата банкнота.

— Всъщност някой ден може и да стана. Знае ли човек.

— Така си е. Може и аз да съм някой — отвърна и таксиджията с крива усмивка. — Не се знае.

Сара Роузън се измъкна от таксито и веднага усети върху лицето си декемврийския вятър. На бледата утринна светлина старинната сграда пред нея изглеждаше някак странно красива и внушителна. Сякаш сияеше отвътре.

Показа картата си и служителят от охраната я пусна да влезе. Двамата дори през смях заклеймиха нейния работохолизъм. И как не? Вече девет години Сара Роузън работеше в Белия дом.