Джузепе Джена
В името на Измаил (71)

Инспектор Гуидо Лопес

Но какво следва след това? Предполагам, че оставаме в очакване на героя на не — действието, героя на унеса отвъд спокойствието, лишен от всякакви подтици, пренасян от една сцена в друга от неведоми статисти, чиято кръв съдържа отровни амини.

Дейвид Фостър Уолъс, „Безкрайна подигравка“

Милано

27 март 2001

11:30

Нямаше и четири часа до началото на края. Лопес се опита да мисли за ИСПЕС, за пристигането на бившите силни и не успя.

Можеше да мисли само за гласа по телефона, за шума в слушалката. 27 октомври 1962. Какво значеше това? Какво се бе случило на 27 октомври 1962?

Откъслечни образи без връзка помежду си, същинска градушка. Трупът на улица „Падуа“. Хохенфелдер с килната глава, вляво мъртвата Ребека до прозореца. Мъжът с кожена маска в хангара. Детето. Детето на „Джуриати“. Карл М., който се свлича на земята. Лаура, която го нарича „мека пишка“, Вунцам, който го прегръща. Сантовито гаси цигарата си. „Болезнено чувствителен си“. Детето на „Джуриати“ отново. Почти се задавяше на „Ратхаусмаркт“, преглъщайки тортата. Детето на „Джуриати“. 27 октомври 1962. 27 октомври 1962…

27 октомври 1962.

Излезе от кабинета и се озова в коридора. Тръгна по стълбите. Срещна много лица. Операция „ИСПЕС“ беше започнала. Сантовито беше вече на улица „Филодраматичи“. Вторият етаж. Първият етаж. Стигна широк, осветен коридор, видя чиновниците зад плота в дъното. Бързо. Вече беше късно. Много късно. Пререди опашката от трима агенти от Нравствения отдел, които чакаха данни по свои случаи. Това беше архивът на управлението.

Поиска всички папки от 27 октомври 1962.

Помоли за стая да ги разгледа.

Трябваха им петнайсет минути.

Започна да ги разлиства.

Три препълнени картонени папки — безформени и избелели. Отвори ги и разбра. Една папка и половина беше посветена на докладите за смъртта на Енрико Матеи. Това беше денят на смъртта на Ерико Матеи. Не разбираше. Защо трябва сега да му съобщават датата на смъртта на Енрико Матеи? Какво общо имаше той с Измаил? Трескаво затърси свързващи елементи. 27 октомври 1962. Енрико Матеи загива. Може би е атентат, може би не. Четирийсет години след фактите случаят остава неразкрит. Матеи — политик и управник от най-висш ранг. Може би американците са го очистили. Днес — Измаил заплашва бившите силни в Чернобио. Те са политици. Хора, които са държали в ръцете си съдбините на световната икономика и политика. Американците предупреждават — ще има атентат. Вероятно бомба. Имаше аналогии. Но имаше и разлики. Съществени. Какво значеше това? Започна да му се вие свят. Не можеше да мисли.

Забеляза докладите. Прочете имената. Зората на миланския Следствен отдел. Омбони. Равели. Монторси. Монтанари. Засекретени доклади пълни с пропуски. Отишли са в Баскапе малко след разбиването на самолета на Матеи. Докладите им са били засекретени от Прокуратурата. Какво ли са видели? Прочете онова, което можеше да прочете. Общи описания. Обичайната фразеология. Излишно престараване.

Стана и отиде да поиска някаква тематична папка по случая „Матеи“ от Следствения. Изчака я в стаята. Пристигна веднага. Беше рехава папчица. Попита чиновничката това ли е всичко. Всичко било. Тогава разбра. Ами, да. На 28 октомври 1962 година са отнели случая на Следствения. На 29 октомври шефът на Следствения Ремо Нардела е бил преместен на друга, по-скоро протоколна бюрократична длъжност в Рим.

Не можеше да схване каква е връзката между всичко това и Измаил.

Поиска допълнителни доклади от 28, 29 и 30 октомври 1962 година.

Дебели папки. 28 октомври в Следствения отдел — серия оперативни. Убийство в района: убит е журналист от „Кориере дела сера“, някой си Итало Фольезе. Отвори папката. Разследването е поверено на Гуидо Марио Омбони. Помощник-инспектор — Давид Монторси. Журналистът е бил убит в Падерно. С три изстрела. Следваше разрешение от шефа Нардела за инспектиране на „Джорно“, ЕНИ и дома на Енрико Матеи. Резултати: липсват. Потърси в папката за 29 октомври, следващия ден: разследването беше архивирано. Лопес беше страна по следствието за Матеи. Следственият се бе опитал да се впусне в разследването и го бяха елиминирали.

Върна се на 28 октомври. Доклади на Нравствения отдел. Тогава разбра. Бяха намерили мъртво дете на „Джуриати“.

Прочете доклада. Кошмар, треска — злокобна треска. Лейтенант Джани Болдрини: рутинно разследване. Нямаше доклад за намирането. Аутопсията на лабораторията. Потръпна. Вътрешни травми. Синини. Остана с поглед, зареян в празното пространство. Разбра — все едно беше прочел доклад за аутопсията на неговото дете, онова, което бе видял безчувствено под плочата на „Джуриати“ тази сутрин. Ала не разбираше. Гласът по телефона му бе посочил датата 27 октомври 1962. Отново прочете доклада на Болдрини. Гласът по телефона беше точен: детето бе намерено на 27, случаят беше на следствения, впоследствие прехвърлен на Нравствения. Отговорен от следствения: инспектор Давид Монторси. Лопес се върна на папката от 27 октомври. След завеждането на папката за Матеи: докладът на Давид Монторси по случая с детето на „Джуриати“. Лопес пребледня — същата сцена под плочата на разстреляните партизани. Показания на портиерите от спортното игрище.

Един и половина. Беше късно, много късно.

Може би Следственият е прехвърлил случая от „Джуриати“ на Нравствения, защото разследването на случая „Матеи“ е било по-важно. Ами Фольезе? Какво общо имаше Фольезе? Оставаше му папката от 29 октомври.

Докладът: Нунция Риналди, обезобразена проститутка; Антонио Сораче, сводникът й, намерен мъртъв в Ламбрате; Лука Форменти, сътрудник на Банка д’Италия, за чието изчезване бе съобщено. Имаше приложение за този Лука Форменти: живеел на улица „Сан Марко“ в центъра на Милано. Бил е важна фигура. Млад, но важен. Тогава са мобилизирали няколко инспектори. Трупът му бил намерен на една ливада извън Пелегрино Роси, на север, на 13 октомври. Осакатен. Зъбите му били избити. Нямаше приложения за хода на разследването.

Дъхът му спря.

29 октомври 1962 година, вторият доклад за деня: в 9:30 сутринта, по анонимно обаждане, в изоставен хангар в местността Рескалдина, бил намерен женски труп. Следобеда било извършено разпознаване. Това била Маура Монторси, съпругата на инспектора. Намерена е убита. Била бременна.

Втурна се към гишето. Поиска случаите на инспектор Давид Монторси след 29 октомври 1962.

Изчака десетина минути.

Служителката се върна с празни ръце.

След 29 октомври 1962 нямаше и следа от Давид Монторси.