Джузепе Джена
В името на Измаил (64)

Инспектор Гуидо Лопес

„Много сме глупави — каза Стрелски. — Тъпи полицаи“.

„Да, тъпи задници сме“ — призна спокойно Флин.

Джон льо Каре, „Директорът нощем“

Брюксел

26 март 2001

16:00

Карл М. имаше около четирийсет метра преднина. Лопес затвори беемвето и се опита да побърза. Един от служителите пред входа прекоси улицата в неговата посока. Той се направи, че не е видял. Напред. Карл М. вървеше забързано, нервно. Лопес видя стареца на пейката, който го наблюдаваше и подмина входа на парламента.

Карл М. зави надясно. Лопес започна да тича. Надясно. Карл М. се спря на двайсет метра от него, с мобилния си телефон, долепен до ухото. На тротоара имаше много хора. Движението се увеличаваше. Карл М. кимаше в знак на съгласие. Разпери ръце. Замълча, заслушан в телефона. Лопес се престори, че зяпа една витрина. Немецът се обърна, но беше съсредоточен в обаждането. Погледна си часовника. Поговори още няколко минути и затвори телефона. Продължи пътя си. Лопес — след него. На трийсет метра, не повече, вляво Карл М. трябваше да завие — домът му беше на успоредната улица. Обаче зави надясно. Не се прибираше.

Полицейски участък. Лопес помисли, че може да влезе вътре и да обяви кражбата на лаптопа. Не го направи. Продължи по един лек наклон, забранен за коли. Лопес му остави четирийсет метра преднина.

Вдясно. Направо.

Карл М. не беше усетил, че го следят. Следваше огромен площад. Автобус. Пазарче за цветя. В средата уродлива скулптура. Вляво — гротескна църква. Немецът бе влязъл в един пъб. Стоеше на бара. Лопес застана зад сергия за цветя. Имаше много хора. Бъркотия. Гръм. Гълъби се разхвърчават. Карл М. излиза от клуба. Отново пеша. Надясно. Тясна, влажна улица. Мирис на бакър. Искри от оксижен в един магазин. Вляво, изолиран площад. Направо. Входът на широка улица. Хотел „Де Колони“. Карл М. спря и започна да чака пред входа. Входът на хотела беше в английски стил, с две пикола в униформи. Мина един автобус и продължи, без да спира. Лопес беше от другата страна на улицата, на трийсет метра от немеца. Карл М. нервно си гледаше часовника.

Пристигна едно ауди и спря. Карл М. се наведе, за да види водача.

И адът настана.

Всичко стана мигновено, като на филм. Зад гърба на Карл М. изникна старецът исполин, който ронеше трохи пред Парламента. Имаше много хора, никой не обръщаше внимание на никого. Старецът се приближи с пъргава и решителна стъпка и протегна ръка. Беше облякъл шлифера си. Лопес не чу изстрел, старецът стреляше със заглушител. Карл М. се свлече на земята, Лопес повече не го видя — бе скрит от аудито. Старецът се целеше в прозореца. Всичко стана за миг. Изстреля два куршума, стъклата се пръснаха страховито, колелата на аудито изпушиха, чу се пронизително изскърцване. Старецът направи още няколко крачки, изстреля още три куршума и проби купето. Аудито ускори ход, без да спира. Хората недоумяваха, някои гледаха към падналия на земята Карл М. Гумите на аудито изсвириха, то поднесе. Последва трясък — шофьорът бе загубил контрол над задницата. Овладя го, даде газ по нагорнището и премина гърбицата. Старецът беше вече на петдесет метра от хотела, никой не го следеше. Около тялото на Карл М. се беше струпала групичка хора, така че тялото почти не се виждаше. Лопес скочи.

Затича се. Старецът бе свил надясно. Улицата беше пуста. На двайсет метра от ъгъла разтоварваха бидони с бира. Затича се натам. Попита задъхано на английски двамата работници за стареца, но те го изгледаха като че ли беше луд. Следваха два бара. Лопес влезе и претърси тоалетните. Провери всички магазини по улицата. Погледна и в някои от входовете дали няма заден изход.

Нищо. Старецът се бе изпарил.

Чу сирените зад ъгъла.

Върна се на мястото, при „Де Колони“. Бяха пристигнали две полицейски коли със запалени светлини. На площада ехтеше сирената на линейката. Озова се там за няколко секунди. Представи се на полицаите и им каза, че е инспектор от Следствения отдел на миланската полиция и че е видял всичко.

За миг се обърна към тялото на Карл М. Хората се разотиваха, изтласквани от полицаите. От линейката докараха носилка.

Само един изстрел, отзад, в тила.

Оглушителен шум. Сирената на линейката не беше спряна. Пристигнаха още полицейски коли. Пълен хаос.

Полицаят, който го дърпаше за ръкава, му казваше на английски, че трябва да го последва.

В полицейската централа. Вече в колата, бе казал на полицая, за аудито и полицаят го бе съобщил по радиото. Отражението му в огледалото — изтощено до крайност. Опита се да се среши. Мисълта за аудито не му излизаше от главата. Шофьорът му трябва да беше куриерът на Ребека. Имаше връзка. Кой беше старецът? Нов проблясък — това същият старец ли беше, който бе измъкнал доклада за Терцани в Милано? Всичко си идваше на мястото, макар да губеше. А в централата щеше да е страшно, трябваше да се обади на Сантовито.

В централата наистина му беше много трудно. Накараха го да чака половин час в една зала за разпити. Дойдоха двама инспектори, чийто имена не разбра. Разказа им всичко.

Предаде лаптопа на Карл М. и обясни как и защо го бе взел. Оказа се, че Карл М. се е оплакал в полицията от офиса си. Лопес разказа за съвместното разследване с полицията в Хамбург, един от инспекторите излезе от стаята, за да се обади на Вунцам. Другият му направи сцена — Лопес трябвало да предупреди властите, да изчака разрешение, бил извършил престъпление на белгийска територия по време не разследване… Другият инспектор се върна. Беше говорил с Вунцам и… бе потвърдил всичко. Той поемаше отговорността за разследването в Брюксел. Лопес поиска да се обади на Сантовито. Инспекторите поговориха няколко минути в ъгъла. Донесоха му телефон, но единият от двамата излезе, каза, че директно ще се свърже със Сантовито и после ще даде слушалката на Лопес.

Няколко минути минаха в мълчание. Инспекторът пред Лопес го гледаше, без да говори. Най-накрая телефонът избръмча.

Лопес изчака да му подадат слушалката.

— Ало? Гуидо? — беше Сантовито.

— Аз съм, Джакомо.

Мълчание.

— Ти си тъпанар. Пълен тъпанар!

— Джакомо…

— Какво Джакомо… Млъквай и ме чуй! Ти си глупак, Гуидо. Като че тук са ми малко проблемите… Каква идиотщина си си втълпил? Правиш същата тъпотия като в Пиолтело, довличаш ми в управлението един, който е с връзки по върховете, и те ми го начукват. Изчезваш, не се обаждаш, не се знае къде си. Казват ми, че си бил в Хамбург. Сега пък ми се обаждат от Брюксел да ме питат защо, моля ти се, не си бил поискал разрешение и че имало мъртви…

— Един мъртъв, Джакомо…

— Двама. Един в Хамбург и един там, където си. И ти си замесен в смъртта на тези двамата. Каква простотия ти мъти главата? Сега разбираш ли, че е излишно?

Лопес мълчеше, готов да избухне.

А Сантовито вече не можеше да спре:

— Тук сме малко хора, пълно е с американци, а ти си тръгнал по скапаните си следи… По следи ми тръгнал той… Казвам ти, че има риск да провалим Чернобио, може да стане нещо, ако не си гледаме работата, ти със следи ми се занимаваш…

— Тръгнал съм по следите, по които трябва, Джакомо. И ако не съм по тях, бъди сигурен, че в Чернобио нещо наистина ще се случи. Ходи си го начукай, Джакомо, начукай си го!

— Начукай си го ти! Сега ще се върнеш в Милано, а с кашата, която се забъркал в Брюксел, ще се оправяш сам. Да не си дошъл да ми искаш нещо, разбра ли?

— Ти не си разбрал. Занимава те само тая простотия за напускането ти от следствения, за това, че политическите ти връзчици не действат, или за това, че нещо щяло да стане в Чернобио. Аз се грижа практически да ти спася задника, а трябва и да слушам конско.

— От моето конско на края на месеца се храниш, разбра ли? Това ти е работата. И си длъжен да ми слушаш конското… Начукай си го ти, Гуидо!

Пауза. Лопес прекипя.

— И сега какво?

— Сега аз ще се чуя с шефа на следствения в Брюксел. Ако има проблеми, ще се обадя на американците. Ти бъди така добър да си траеш и да ми напишеш доклад за това какво си свършил и какво не си свършил тези дни. И си идваш в Милано. А тази история ще я приключим след Чернобио…

— Значи доклад да ти правя…

— Доклад, точно така. И вземи първия самолет за Милано. Бъди така добър, обади ми се, като дойдеш. А утре ще се видим на четири очи.

Разрешиха му да си тръгне след половин час. Заедно с разрешението — забрана за престой на белгийска територия. Успя да напише доклад и се наложи да подпише декларация за свидетелстване. Обади се на Вунцам и му обясни всичко, като му благодари. Вунцам беше обезсърчен. Не бяха успели. Бяха загубили по всички линии.

В 19:25 имаше полет за Милано. Придружиха го до самолета с полицейска кола. Десет минути след като излезе от централата, радиостанцията изграчи. Бяха открили аудито на паркинг извън Брюксел.

На летището, от обществен телефон, се обади на Пруна. Не успяваше да подреди мислите си. Мъжът от мерцедеса в Хамбург беше ли същият от аудито в Брюксел? Старецът беше другият му кошмар. Отново видя ясната, чиста дупка на челото на Карл М. Детето беше вече загубено… Пруна, който следеше Лаура, отговори спокойно. Нищо не било станало. Работа целия ден, после вкъщи. Сега момичето било в апартамента си. Повика другия брат Пруна. Нищо за отбелязване — Инженера си беше останал вкъщи почти до обяд, обядвал с двойка ненормалници („Мадамата беше курва, Лопес. Богаташ и курва…“) и после се бе прибрал. И на двамата Пруна каза да продължат до полунощ.

Обади се на Лаура. Две иззвънявания. Три иззвънявания. Четири… И после:

— Ало?

— Здравей, Гуидо е.

— Ей!… Гласът ти е като на умрял…

— Ами то аз съм си умрял…

— Къде си?

Сега можеше да говори.

— В Брюксел. На път за Милано.

— Аха… И с този умрял глас инспектор Лопес искаше май да ме пита нещо?

Мълчание.

— Да. Дали би искала да се видим.

Пауза.

— Да.

Уговориха се за пицарията под дома на Лаура, на улица „Фриули“. Лопес щеше да вземе такси. Щеше да позвъни на домофона й между девет и половина и десет.

Цигарите бяха свършили. На летището беше топло. Повторно видя стъклената стена, която гледаше към пистите — черна дупка, слаби светлини, припламващи объркано. Опита се да подреди мислите си, но не можа. Препрочете доклада до Сантовито.

Това беше положението. Вунцам имаше право. Трябваше да се изчака Чернобио, да се направи опит да се предотврати катастрофата. Трябваше да се играе в защита.

Видя един старец и потръпна. Не беше същият старец очевидно.

Прочете предупреждението за забрана, връчено му от двамата белгийски инспектори, но не разбра нито дума.

После обявиха полета.

В 21:05 кацна в Милано.