Джузепе Джена
В името на Измаил (27)

Маура Монторси

Обичам всичко онова, дето тече: реки, клоаки, лава, сперма, кръв, жлъчка, думи, изрази. Обичам околоплодната течност, когато се излива от утробата; обичам урината, която струи топла, и водостока, който се излива безкрай; обичам думите на истериците и изразите, които сипят като дизентерия, отразявайки всички болезнени видения на душата; обичам големите реки…

Хенри Милър, „Тропикът на Рака“

Милано

27 октомври 1962

15:10

Той я чукаше, чукаше, чукаше.

Маура не можеше да диша, не искаше да диша. Гледаше се, без да има време да се види, тъй като той я чукаше разпалено и невъзмутимо. Червеният белег на гърдите, където беше минал езикът му, зъбите му. Малките й повдигащи се гърди. Обръщаше се, а той беше зад дупето й. Тя се опитваше да фокусира тресенето на самия негов задник, усещаше натиска на пръстите му — широки, впити в една инертна бяла материя. Течаха й сълзи. Беше бясна, усещаше как поглъща въздуха като начин да се изтощи още повече, но изчерпването беше далече, отиваше напред, губеше се. Стискаше зъби, озъбваше се.

Чукаше я и я разпалваше.

В съзнанието й беше единствено той: неговият мирис, неговата кожа. Не долавяше никаква мисъл, не успяваше да направи нищо, ограничаваше се само да усеща, да възприема с кожата си и с мозъка. Яростта, гневът взривяваха едно екстремно щастие, един гръмък, вулканичен гняв, който разтърсваше дребното тяло на Маура. Тя губеше думите. Нечленоразделни срички, изречени една през друга. Пъхаше четири пръста в устата си. Течеше й слюнка, слюнка течеше надолу и по неговите гърди.

Чувстваше се широка, разхлабена. Погледът й се преобразяваше — ставаше курвенски, невинен, изумен. Стискаше челюсти, пухтеше, зъбите й се приплъзваха. Искаше той да й влезе с кокалите. Непрекъснато искаше да мирише. Мисълта да бъде едно малко животинче не й даваше мира. Ближеше го. Пречеха й космите по гърдите му. Харесваха й, защото й пречеха.

Вълни, излъчване, сокове. Слюнката изсъхваше и се освежаваше с нова слюнка. Клепачът потрепваше насред окото, другият беше затворен, стиснат, после и двата бяха затворени, после отново с отворени очи, преструвайки се, разбира се, че устоява на заслепяваща светлина.

Говореха, чукайки се. Говорене, говорене, говорене. Показваше му езика си — широк, открит, изплезен. После искаше да се почувства курвичка — езикът й изтъняваше, тя плъзваше кадифения му връх нагоре. Устните й бяха толкова бледи, че можеха да се объркат с кожата на лицето. Подушваше собствените си лунички.

„Голяма п… Голяма п… Голяма п… Аз съм п… Ела с мен, п…“

Недовършени фрази, вихрени, изприщващи, полузабравени, наполовина изречени. Откъслеци от думи, неприлични носови вдишвания, слуз, протичане. По цели минути стоеше върху зърното му. Искаше да й вкара вътре краката си, ръцете си, лактите си. Облегна се върху коляното му с разтворени крака и се опита да си го вкара, разширяваше се, мокреше го, блъскаше, за да го вкара вътре. Заприлича й на главичката на дете, опитващо се да влезе в корема й. Горната й устна трепереше, течеше й още слюнка. Тя стоеше разглобена от многото прониквания и душеше порите на кожата си.

Чукаха се още и още. Не усетиха как мина времето. Лука притежаваше тази прекрасна къща зад „Каробио“. На Маура й харесваше топлината на старинните мебели, харесваха й килимите, сухите цветя, облегалката за глава на леглото, обичаше да усеща в ръцете си лъскавото и непроницаемо дърво на тази облегалка.

Бяха започнали да се обладават веднага щом Маура влезе. По едно време тя беше успяла да овладее течението. Беше казала на Лука за събирането след вечеря у Комоли. Тя и Лука се бяха запознали на един пикник, на който Комоли го беше завлякла. Лука се отегчаваше сред съучениците на приятелката си. Маура беше като сноп светлина. Както обикновено, Давид не беше в групата. Той и Маура бяха усетили мигновено привличане, нямаше възможност да устоят — как да попречиш на нещо, което вече се беше случило. И всичко протече за една седмица. Тя се питаше дали той в основата си не я презира, но не можеше без него. Наслаждаваше му се. Питаше се дали не се бои тя да не започне да го обича. Изпиваше я. Удоволствието ги изтощаваше.

Събирането у Комоли. Лука беше подозрителен. Маура му бе казала, че ще се обади на Давид и ако го няма, той да се обади на Комоли да я накара да го покани. Искаше да бъде с него заедно с другите. Да се престорят, че си спомнят как са се видели на онзи пикник. Маура се обади на съпруга си в управлението. Съпругът й нямаше да дойде на събирането. Маура тежко въздъхна, но след това изглеждаше лека, толкова лека, че принуди Лука да се обади на Комоли. Щяха да се видят вечерта. Маура се усмихваше. Той наблюдаваше неясните граници на една сянка в нея и не разбираше.

Чукаха се. Чукаха се отново, докато се забравиха.