Димитър Пеев
Фотонният звездолет (18)

Как победихме себе си

Дежурен в завода за антивещество беше Фотон — поетът-математик.

Първите месеци, докато се уверим напълно, че инсталациите работят сигурно, управлението на сложния и извънредно опасен процес по получаването на антижелязото се контролираше само от специалистите физици и електроници. Но по-късно ние привикнахме, както човек привиква към всичко, убедихме се в изправността на построените от нас инсталации и дежурството се носеше поред от всички членове на експедицията. Дежуреше, когато дойдеше редът му, и Фотон.

Той беше най-младият сред нас. Когато тръгвахме, едва бе навършил двадесет и пет години. На тази възраст хората още се учат или, ако вече работят, поверяват им обикновено по-малко отговорни задачи. А Съветът по астронавтика го определи да участвува в първата звездна експедиция, назначи го за математик-кибернетик на първа смяна.

Фотон несъмнено беше изключителен човек. Това вероятно бе накарало Съвета да го включи в екипажа. Защото с опасните нови задачи се натоварваха винаги не само най-смелите, най-подготвените и най-опитните, но и най-улегналите, най-спокойните учени на човечеството.

Още докато преминавахме подготвителния режим на астероида, Селена веднъж заговори с Фотон:

— Ти не си за тази експедиция. Ти няма да издържиш. Защо си се съгласил да участвуваш?

Фотон беше стеснителен, плах в отношенията си с хората. Резките, прями думи на Селена го смутиха. Той се изчерви и тихо ѝ отвърна:

— От малък съм мечтал за звездите. Предложиха ми да посетя една от тях и аз се съгласих. Всички изпитателни цикли издържах пръв. Признаха ми, че имам изключителни математически способности. Мисля, че мога да бъда полезен.

— Това, Фотон, не е достатъчно. И ти скоро сам ще се убедиш. Но тогава ще бъде късно. Връщане от нашия път няма.

Ние знаехме, че Селена има склонност към, както тя самата го наричаше, интуитивно мислене. Готова беше да застъпва крайни, прибързани становища, вярваше, че от пръв поглед може да прецени човек. И често пъти тя се оказваше права. Но този път ние не виждахме какво ѝ дава основание да говори така с младия ни другар. Пък и… думите ѝ звучаха неделикатно.

Фотон получи неочаквано подкрепа от мълчаливия Регул.

— Не я слушай. Нали знаеш, че се занимава с изучаването на метагалактичните образувания. Свикнала е да борави с прекалено много неизвестни… и да прави изводи без достатъчно основание. Пък и не само това. В нея са се запазили някакви останки от мистиката на дедите ѝ. Поискай да се обоснове и ще видиш, че няма нищо логично да ти отговори.

— Послушай ме, Фотон, не вярвай на Регул. Аз знам, че си блестящ математик. Това той счита за достатъчно. Затова те подкрепя.

— Разбира се. На експедицията е нужен математик. Фотон е най-добрият от младите и…

— И това съвсем не е достатъчно — прекъсна го Селена. — Аз познавам добре математиците. Те, истинските, родените математици са два типа: или живи сметачни машини, натъпкани с формули и алгоритми за всеки възможен случай — такъв е моят Регул, — или мечтатели, поети — такъв си ти. Корабът се нуждае от сметачни машини, включително и живи, но не и от поети, мечтатели.

— Тогава ти какво дириш сред нас? — Регул беше засегнат, макар че не за първи път слушаше подобни оценки от Селена. — Има ли по-голям мечтател от теб?

— Аз съм премечтала своето. Преди да полетим. А Фотон ще мечтае там, в Космоса. И това е опасно. Опасно преди всичко за него, а може би и за нас. Виждам, че думите ми смущават Фотон, дразнят Регул и не се харесват на останалите. Затова повече не ще говоря. Казах, каквото мисля. Бях длъжна да го кажа.

И тя наистина повече не заговори по този въпрос. Винаги беше особено внимателна към Фотон, стараеше се да му помага. И когато Гемма загина (той беше влюбен в нея), Селена повече от всички ни се мъчеше да го успокои, да утеши скръбта му.

Фотон наистина бе поет по душа. Свободното си време посвещаваше на музиката — повече композираше, отколкото слушаше, пишеше стихове, обичаше да говори дълго, унесено за мечтите си. А той умееше да мечтае увлекателно и мечтите му пленяваха всички ни. Готови бяхме с часове да го слушаме.

На втория ден след като пое дежурството, Фотон се обади извънредно по радиорелейната връзка. В кабината беше Регул.

— Какво се е случило? — запита той сухо.

Не Регул, само не Регул! Всеки друг, но не и Регул очакваше да види Фотон. Бе решил да поиска да го сменят, някой друг да продължи дежурството му. Но не посмя. Регул нямаше да го разбере.

— Имам впечатление, че процесът не протича правилно — каза той неуверено.

Регул забеляза колебанието му, но го изтълкува погрешно.

— Кажи конкретно какво си констатирал?

— Всъщност нищо. Известни бучения. Може би така ми се е сторило — и побърза да изключи телеекрана си.

След час беше време за редовната връзка. Обади му се пак Регул. Неговото дежурство още не бе изтекло. Но сега Фотон не се оплака от нищо. Съвсем лаконично докладва, че всичко е наред, и прекрати връзката.

Регул счете, че въпросът с това е изчерпан, и не съобщи нищо на останалите. Пък и какво ли можеше тогава той да им съобщи?