Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (6) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Шесто събитие
Седем почивни дни в седмицата — ето какво порази моето въображение

В храстите цвъртяха силно врабчета. На весели орляци те току се откъсваха от клоните, прелитала от дърво на дърво, като ятата им ту се свиваха, ту се разтягаха. Сякаш врабчетата бяха навързани едно за друго с ластик.

Точно пред носа ми безгрижно си летеше във въздуха някаква мушица. Над лехата пърхаха пеперуди. По скамейката, на която седяхме с Костя, пълзяха чернички мравки. Дори една мравка се качи на коляното ми и взе да се грее на слънчицето.

„Ето за кого всеки ден сигурно е неделя!“ — помислих си аз, като гледах със завист врабчетата. Без да свалям очи от акацията, може би за двеста и петдесети път започнах да сравнявам моя живот с живота на врабчетата и дойдох до много печално заключение. Достатъчно бе един поглед, за да се убедя, че животът на птиците и разните насекоми е безгрижен и просто чудесен: никой никого не чака, нито учи, нито го изпращат насам-натам, нито му четат нотации, нито му дават в ръцете лопати… Всеки си живее както си знае, и върши каквото му хрумне. И така цял живот! Всичките му дни са розови! През цялото време — празник! Седем дни в седмицата — и всичките неделни! А ние с Малинин на седем дни имаме само един почивен, поне да е истински почивен ден. А то само такова име му е излязло. Ех, да може да си поживееш, макар един-единствен ден, така, както си живеят тия щастливи мравчици или врабчета, или пеперуди и да не слушаш тия глаголи, които от сутрин до вечер се сипят върху нещастната ти глава: ставай, обличай се, тръгвай, донеси, занеси, купи, почисти, помогни, научи! И в училище не е по-леко. Щом се появя в клас, и само това чувам от Фокина: „Ех, Баранкин, бъди човек! Не се върти, не преписвай, не нагрубявай, не закъснявай!…“. И така нататък, и така нататък…

В училище бъди човек!

На улицата бъди човек!

У дома бъди човек!

А кога ще почивам?!

И откъде да се вземе време за почивка? Малко свободно време все някак ще се намери, разбира се, но къде ще откриеш такова място за почивка, където абсолютно никой няма да ти пречи да се занимаваш с каквото си щеш. И тогава ми дойде наум невероятната идея, която отдавна ме занимаваше. А какво ще стане, ако взема и я о-съ-ще-ствя! И то още днес! На минутата! Може би никога вече няма да има по-подходящ момент, по-подходяща обстановка, а също и настроение!… Отначало трябва да разкажа всичко на Костя Малинин. А може би не си заслужава?… Не, заслужава си! Ще разкажа! Пък да става каквото ще!

— Малинин! — казах аз шепнешком. — Слушай, Малинин!… — Едва не се задуших от вълнение. — Слушай!

Разбира се, ако не ми се налагаше през почивния ден да уча, а след това и да работя в училищната градина, аз може би никога не бих споделил с Костя своята невероятна и нечувана идея, но двойката, която се мъдреше в бележника ми, и опряната до мене дръжка на лопатата препълниха, както се казва, чашата на моето търпение и аз реших да действам.