Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Баранкин, будь человеком, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Валерий Медведев
Заглавие: Капитан Луда глава
Преводач: Божана Георгиева; Иван Серафимов (стихове)
Година на превод: 1976
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Второ
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XII.1980
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Симеон Халачев
Коректор: Христина Денкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1545
История
- — Добавяне
Четиринадесето събитие
Дългобойна прашка с оптически мерник
При пейката, на която доскоро седяхме с Костя Малинин, стоеше беличкият Венка Смирнов и присвиваше отвратително очи. В ръцете си държеше прашка с оптически мерник. Веднага познах прашката. Никой по-добре от мене не правеше такива дългобойни прашки. И Венковата прашка направих аз по негова лична молба.
Венка ме гледаше през оптическия уред. И аз гледах Венка. На Венковото лице бе написано: „Не улучих! Жалко!…“. Така. Не ми стига, дето за малко не ме лапна котката, а сега ме и стрелят с прашка, направена със собствените ми ръце.
— Почакай, Венка! — изцвърчах аз от дървото. — Почакай, белчо! Като се превърна пак в чо-чо-век, ще ти покажа как се стреля по мене с прашка!
Без да обръща никакво внимание на моето цвърчене, Венка се наведе и взе да търси камък. Ние с Костя се спогледахме и мигом се откъснахме от дървото. Реших да отлетя по-далече от нашия двор, от котката Муска, от беличкия Венка с прашката, от свадливите и негостоприемни врабчета. Ние летяхме над дворовете. От височината на птичи поглед забелязах, че в нашия град има много повече котки, отколкото предполагах, когато бях човек. Също така много бяха и момчетата с прашки. От малкия си врабешки опит бях успял вече да разбера, че всяко запознанство с прашка или котка свършва зле за врабчетата. Кой знае защо, но и Малинин започна ужасно да ме дразни. Мъкне се на опашката, изостава през цялото време и изобщо лети с такъв вид, като че ми прави благодеяние.
— Защо че-че-сто изоставаш? — не изтърпях аз и се нахвърлих на Костя. — Влачиш се отвратително!
— Уморих се!
— „Уморих се“! Че-че-тири пресечки прелетяхме и вече-че се умори!
— Не съм се уморил да летя, а да бъда врабче!
— Брей! От половин час е врабче, а вече се бил уморил! Ами врабчетата как цял живот са врабчета?! Да знаех, нямаше да се захващам с тебе.
Зърнах отгоре малка градинка и се спуснах плавно надолу.
— Можеш да починеш! — казах на Костя, когато той след мене буквално се пльосна на едно клонче.
Костя вдигна крило и понечи да скрие глава под мишницата, но изведнъж над нас се чу глас:
— Ето ги къде са безделниците! Пратих ги за слама, а те се припичат на слънце! Хубава че-че-ляд!…