Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (23) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Двадесет и трето събитие
Ваксинация против кихане

Във въздуха пак замириса на вкусен нектар като в кухнята от мамините сладки. Потекоха ми слюнки и пак ми се замая главата. Прибрах крилца, насочих се към най-големия цвят в средата му, гмурнах се в него надолу с глава, но не улучих (никак не е чудно!) и се забих в тревата чак до петите на задните си крачета. Трябваше да се измъквам от тревата и да започвам всичко отначало.

Този път се изкачих по стеблото на цветето и си мушнах хобота точно в средата на цвета, там, където по моите сметки трябваше да се намира нектарът. Ала в цветчето не се намери очакваният нектар. Миризма на нектар имаше, а самия нектар го нямаше. Миришеше хубаво, точно като маминото шишенце с парфюм, а нямаше с какво да се облажа. Тогава взех, та целият се напъхах в цветчето, така че навън ми стърчаха само крилцата и крачката. Взех да шаря в тъмното с хобота по стените, но в това време нещо залази насреща ми.

Помислих, че е някаква чужда пеперуда, успяла да се вмъкне преди мене в цветчето и да излапа всичкия нектар. Само при мисълта за това ме хвана яд. Ти заради тоя нектар рискуваш живота си, може да се каже, а тя го изблизва под носа ти. Взех, че ръгнах с глава пеперудата. Пеперудата забръмча още по-застрашително, ръгна ме и тя, а после допря глава до моята и ме изтика навън като зъбна паста от туба. От яд шибнах тичинките с крила така силно, че се вдигна стълб от цветен прашец и ме обгърна като облак. Едва не се задуших от прашеца.

— Добре, пеперудке — казах аз, като разпръсвах с крила прашеца, — само да се мернеш пред очите ми и аз… А-а-п-чих!!! Ще ти дам да се разбереш как чужд нектар… А-а-п-чих!…

Докато кихам, гледам — от цветчето изпълзява… само че не пеперуда, а истинска пчела, цялата на райета, като че е с пижама. Изпълзява от цвета и втренчва в мене зъркелите си. Гледа ме, а аз си седя на края на цветчето, кихам срещу нея и най-важното — съвсем не мога да се въздържа. Пчелата, изглежда, така се смути, че дори престана да бръмчи. Аз кихам, тя се избърсва с крачето, аз кихам, тя се избърсва и мълчи. Кихнах срещу пчелата може би десет пъти, не по-малко, а после се опомних и дори се ужасих. „Баранкин — казах си аз, — срещу кого кихаш, Баранкин? Срещу пчела кихаш, нещастна зелева пеперудо… Ето сега тя ще ти… апчхи!… като ти направи инжекция против кихане, тогава ще разбереш… как се киха срещу пчела!… Нали веднъж, когато беше човек, те ужили пчела… апчхи!… та си й сърбал попарата…“

„Сърбал съм я!“ — отговорих сам на себе си и както си седях на края на цветчето, катурнах се назад в тревата.

Скрих бързо празното си хоботче, преметнах се няколко пъти през глава, изравних полета над самата трева и взех да офейквам от пчелата през пътя, към дърветата, където между стволовете се мяркаше нещо пъстро, подобно на крилата на Костя Малинин.

Мислех си, че Малинин най-позорно ме е изоставил сам в лехата, но се оказа, че и него го е подгонила една пчела, която все още се въртеше около него и ядосано бръмчеше нещо на своя пчелен език.

„Така му се пада! — помислих си аз, като наблюдавах как пчелата гони усърдно Костя. — Жалко, че пчелата е само една. Аз бих пратил срещу Малинин още стотина пчели, та друг път да не дрънка много-много и да не заблуждава хората. «Ще си пърхаме от цвят на цвят! На един дъх-ъх-ъх! С крило мах-мах-ах-ах! Като пух-ух-ух! Ще се наядем с нектар!…» Ето сега пчелата ще го нагости с такъв «нектар», та друг път няма и да помисли да се превръща в пеперуда… Апчхи!“

— Помощ! — закрещя в това време Малинин. — Баранкин! Къде си? Олеле, мамо!

Искаше ми се пчелата да го погони повечко, та да му уври пипето, но когато закрещя, и то с такъв жален глас, стана ми мъчно за него. При това се сетих, че Малинин не е човек, а пеперуда. Пчелата го ужилва, а той взема, че се разболява или още по-лошо — умира от пчелната отрова. Какво ще правя тогава!… Та аз не зная как пеперудите понасят ужилване от пчели, може би те изобщо не го понасят…

Хванах с крачка лекичка пръчица, долетях до пчелата отзад и с все сила я цапнах по главата. Замаяна от удара, пчелата падна в храстите, а мене от глад ми притъмня пред очите и наклонен на една страна, взех да падам в тревата…