Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Баранкин, будь человеком, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Валерий Медведев
Заглавие: Капитан Луда глава
Преводач: Божана Георгиева; Иван Серафимов (стихове)
Година на превод: 1976
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Второ
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XII.1980
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Симеон Халачев
Коректор: Христина Денкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1545
История
- — Добавяне
Шестнадесето събитие
Учим се с Костя да вием гнездо
— Какво, нима сте забравили? — каза врабката. — Вчера вашата майчица ви научи как се вие гнездо, а днес ще виете сами!
— Интересна работа! — изчурулика тихо Костя. — Защо не ми каза, че и врабчетата се учат?
— Откъде мога да зная?
— А защо казваше, че животът на врабчетата е чудесен?
— Не аз, а Нина Николаевна го каза — излъгах аз. — Драка си ти!
— Ти както искаш, но аз лич-но няма да се у-ча да вия гнездо! — изчурулика Костя.
— Кой каза, че не иска да се у-чи да вие гнездо? — попита заплашително врабката, като долетя при нас с Костя.
— Не го каза той, аз го казах — зацвърчах аз, като закривах Костя, и добавих: — А според мене да се бие не е педаго-гично!
— Какво?! Откъде си научил такива думи?
Врабката ме клъвна с всичка сила по гърба и ни подгони с Костя на съседното дърво, където бяха приготвени сламчици, конски косми и други строителни материали.
— Зна-чи-чи-чи гнездо се вие така… — зачурулика врабката. — Взема се в чо-човката слам-чи-ца, свива се на колелце… Хайде, повторете, синчета!
— Взема се в чо-чо-човката слам-чи-ца — зачуруликахме с Костя в хор — и се свива на колелце…
Урокът започна. Ние с Костя, без да се погледнем, взехме с отвращение по една сламка в устата. „Интересно, имат ли врабчетата междучасия?“… — помислих си аз тъжно, като свивах сламчицата на колелце така, както ни учеше дебеланата врабка.
— После зна-чи… — продължаваше да чурулика врабката, като подреждаше умело сламчиците и ги притискаше с гърди. — После зна-чи…
Но какво се прави „после“, така и не узнахме, защото в тая минута се стовари от небето право на главата ни дебел риж врабец. Клончето, на което бяхме, се залюля под неговата тежест.
— Та-тен-це-то долетя! Нашият Чиканка! Чика! Чика! Чика! — зарадва се врабката и като приседна, разклати още по-силно клончето.
Ние с Костя зяпнахме от учудване, изпуснахме сламките и се втренчихме в рижия врабец Чика, който според думите на дебеланата врабка ни бил роден баща…