Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (2) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Второ събитие
Не те оставят да се опомниш дори…

Щом удари последният звънец, децата се юрнаха накуп към вратата. Аз щях вече да блъсна вратата с рамо, но Ерка Кузякина кой знае как успя да се изпречи на пътя ми.

— Не си отивайте! Не си отивайте! Ще има общо събрание! — развика се тя и добави с ехиден тон: — Посветено на Баранкин и Малинин!

— Няма да е събрание — извика Зинка Фокина, — а разговор! Много сериозен разговор!… Сядайте по местата!…

Че като почнаха… не ти е работа! Всички взеха да се възмущават, да тропат по чиновете, да ни ругаят с Костя и да крещят, че за нищо на света нямало да останат. Разбира се, ние с Костя надавахме вой повече от всички. Какви са тия порядки? Още не сме успели, така да се каже, да получим двойки и веднага общо събрание, е, не било събрание, а „сериозен разговор“… Кое е по-лошото — не се знае. Миналата година нямаше такива неща. Тоест ние с Костя и миналата година имахме двойки, но никой не правеше от това трагедия. Обработваха ни, разбира се, но не така, не веднага… Оставяха ни, дето се казва, да се опомним… Докато тези мисли ми се въртяха из главата, председателката на класа Фокина и главната редакторка на стенвестника Кузякина успяха „да потушат бунта“ и заставиха всички да седнат по местата си. Когато шумът постепенно затихна и в класа настъпи относителна тишина, Зинка Фокина започна веднага събранието, тоест „сериозния разговор“, посветен на мене и на най-добрия ми приятел.

Разбира се, не ми е много приятно да си спомням какво говориха за нас с Костя на това събрание Зинка Фокина и останалите другарчета, но въпреки това ще ви разкажа всичко тъй, както си беше, и няма да изопача ни една дума, нито пък ще добавя от себе си…