Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (32) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Тридесет и второ събитие
Попадаме в обкръжение

Инстинктът! — мярна се в главата ми. Нима у Костя Малинин е заговорил инстинктът и не само е заговорил, но го е хвърлил в сражението? Не! Много добре познавах Костя Малинин, за да мисля така. В живота той не е много смел и никакъв инстинкт не би могъл да го застави да се намеси в сбиване. Просто сега у Костя бе заговорил ЧО-ВЕ-КЪТ! Нали във всеки човек трябва да заговори човекът, ако пред очите му големите започнат да обиждат несправедливо малките, и то симпатични и истински добри работници, каквито бяха черните мравки. Да! У Костя заговори ЧО-ВЕ-КЪТ! Я вижте Малинин! Браво, Малинин! Взел, че от разстояние доловил мислите ми и се хвърли в боя да спасява черните мравки. Без да се мая ни секунда повече, аз също скочих от цветето и се хвърлих презглава след Малинин по нанадолнището на възвишението.

От възвишението се виждаше добре как големият отряд рижеглави започна да заобикаля в тил черните мравки. Трябваше на всяка цена да предупредим нашите, но Малинин, вместо да се присъедини към черните мравки, неочаквано се хвърли яростно наляво и се понесе право срещу настъпващите по целия фронт мирмики.

— Костя! — виках, аз и тичах. — Малинин! Чакай! Не настъпваш където трябва! Накъде? Ще те убият! Костя! Спри!

Но Костя Малинин не обръщаше никакво внимание на виковете ми.

— Напред! Срещу врага! Бий фашистите! — крещеше той, като размахваше тояга и ускоряваше крачките. Носеше се в галоп като кон, оставяйки подир себе си облаци прах.

Отрядът мирмики забеляза спусналата се да им пресече пътя черна мравка и веднага измени посоката на движението. Като се престроиха в движение, мирмиките се посъветваха бързо за нещо и се втурнаха срещу Костя Малинин. Сега ще се сблъскат и главата на Малинин, отсечена от някоя страшна челюст, ще се затъркаля по тревата… Мирмиките обкръжиха с полуобръч тичащия насреща им Малинин и с това съвсем ни отрязаха от нашите.

Сега скоростта решаваше всичко. С три тигрови скока настигнах Костя, сграбчих го за задните крачета и го помъкнах зад хълма към едно малко ручейче. Като се прехвърлихме на брезов лист през бушуващия поток, аз смъкнах Малинин за краката на брега и го скрих в тревата в същия момент, когато на противоположния бряг се изсипаха преследващите ни мравки. За по-голяма безопасност отмъкнах Костя навътре в гората и го изтърсих от гърба си.

Костя Малинин седеше на тревата като побъркан, опулил очи, сякаш все още продължаваше мислено да се носи срещу мирмиките.

— Ех, ти, пишман юнак! — казах аз, като едва измъкнах от крачката на Костя клончето тояга. — Като ти стоваря един по тиквата, друг път няма да се пъхаш където не ти е работа! Трябваше да се съединим с нашите, а ти… Ех, Малинин!…

Щях сигурно наистина да плесна един шамар на Костя, ако в тая минута не се мярна в гъсталака на тревата гърбът на рижа мравка. Обърнах глава. От храстите се подаде една рижа муцуна и замърда зверски огромните си челюсти. И отляво и отдясно се появиха рижи мравки… На̀ ти на тебе сега! Значи и те са успели да се прехвърлят през ручея и не само да се прехвърлят, но и да ни обкръжат от всички страни.

— Катери се на цветето! — прошепнах тихо на Малинин. — Моментално се съсредоточавай и се превръщай незабавно в човек.

— А ти?

— Ще прикривам твоето отстъпление. Сам виждаш в какво положение попаднахме. Катери се!

Костя забърза крадешком по стъблото нагоре, а аз — след него. Мирмиките чуха шумолене и вдигнаха нагоре муцуни. Една от тях, за да види по-добре, се изправи на задните си крака.

— Катери се по-високо — шепнех аз на Костя, — забелязаха ни, гадовете! Покатери се на самия връх на цветето и там по-бързо се превръщай…

Докато Малинин се катереше към върха на цветето, мирмиките обкръжиха стъблото и почнаха мълчаливо една подир друга да се катерят след нас.