Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Баранкин, будь человеком, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Валерий Медведев
Заглавие: Капитан Луда глава
Преводач: Божана Георгиева; Иван Серафимов (стихове)
Година на превод: 1976
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Второ
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XII.1980
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Симеон Халачев
Коректор: Христина Денкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1545
История
- — Добавяне
Четвърто събитие (Много важно!)
Ами ако съм се уморил да бъда човек?
Децата приказваха и напускаха класа, а ние с Костя продължавахме да седим на чина и да мълчим. Да си призная, и двамата бяхме, както се казва, шашардисани. Казах вече, че и по-рано ни се е случвало да получаваме двойки, и то неведнъж, но никога съучениците не са ни обработвали още от началото на годината така, както тая събота.
Смятах, че сме останали с Костя сами в класа и исках вече да споделя с него мрачните си мисли, но в това време изведнъж отстрани се приближи до мене Зинка Фокина.
— Юра! — каза Зинка Фокина. — (Чудна работа! По-рано винаги ме наричаше само на фамилното име.) — Юра… Хайде, бъди човек… Хайде, поправи си утре двойката! Ще я поправиш ли?
Говореше ми така, като че сме сами в класа. Като че не седеше до мене най-добрият ми приятел Костя Малинин.
— Фокина! — казах аз официално. — Ако бях невъзпитан, щях да ти кажа: „Остави ме на мира!“…
Фокина (възмутено). С теб е абсолютно невъзможно да се разговаря човешки!
Аз (хладнокръвно). Тогава не разговаряй!
Фокина (още по-възмутено). И няма!
Аз (още по-хладнокръвно). Пък разговаряш!…
Фокина (хиляди пъти по-възмутено). Защото искам ти да станеш човек!
— Да не би пък да не съм човек?
— Не, Юра! — каза Фокина сериозно. — Искам да станеш човек в пълния смисъл на тая дума.
— Ами ако съм се уморил… Уморил съм се да бъда човек! Тогава?
— Как така си се уморил? — попита Фокина изумена.
— Ей така! Ей така! — закрещях възмутено на Фокина. — Уморих се и това си е! Уморих се да бъда човек!… Уморих се! В пълния смисъл на тая дума!
Зинка Фокина толкова се смути, че просто не знаеше какво да ми отговори. Стоеше мълчаливо и бързо-бързо мигаше с очи. Мислех си, че ще се разциври. Но Зинка не се разциври, а някак си се промени цялата и каза:
— Е, Баранкин! Знаеш ли, Баранкин!… Това е, Баранкин!… — и излезе от класа.
А пък аз си останах на чина, седях си мълчаливо и си мислех, че наистина съм се уморил да бъда човек… Вече съм уморен… А ми предстои цял човешки живот и толкова тежка учебна година… А и утре такава тежка неделя!…