„По-скоро!“ — на Хосров Пиран продума,
и двамата поеха пак по друма.
С веселие, с надежди, мълчешком —
пристигнаха в Пирановия дом,
прославяйки горещо божеството,
че бе родило на властта дървото!
Пиран отвори скринове, хазни
и взе да трупа сякаш планини.
Не малко дрехи, приказни елмази,
оръжия, венци, коне, атлази,
килими чудни, сърмени торби
и златни съдове за веселби
отдаде на Хосров, и най-сърдечно
съвет му даде да добрува вечно.
Той ги изпрати с Ференгис на път,
натам, где бе на Сиявуш градът,
позапустял, притихнал като птица…
Но да посрещнат царската вдовица
и Кей-Хосров — мъже, деца, жени
се струпаха от всичките страни,
ликувайки, че падналият ствол
с могъщ филиз небето е пробол.
И всеки със добро и със прослава
за Сиявуш си мислеше тогава.
Над тръните разцъфнаха цветя,
нов кипарис израсна в пролетта.
А там, където бе убит витяза,
една смокиня чудна се показа,
ухаеща на мускус и шафран,
тъй както Сиявушовия стан.
Тя беше и през зимата зелена,
че от сълзите сякаш бе родена…
Да, ето как постъпва с нас съдбата!
Кърмачето тя взема от гърдата.
Едва родил се, любил, поживял —
ще те захвърли в бездната без жал.
И затова не вярвай на небето,
за път да е готово в теб сърцето.
Бедняк или с корона ненагледна —
ще дойде пак минутата последна,
затуй от радостта вкуси докрай
и слънцето над тебе да сияй.
Безгрижен, поживей до късна доба,
че твой е вековечно само гроба.
Изпитай всичко, не пести пари,
надявай се, че бог ще те дари.
Най-весело мини на дните брода!
Към никого не знае милост свода.
Възнесен до луната чудна чак,
след миг ще паднеш и отново — мрак.
Така е от съдбата предрешено:
изчезва туй, което е родено.
Но чуй за отмъщението зло
и туй, което е в Иран било.
Когато в Иран пристига вестта за смъртта на Сиявуш, Рустам се втурва в двореца на Кей-Кавус, извлича за косите жена му Судабе и я обезглавява. След това, начело на иранската войска, той нахлува в Туран, подлага страната на огън и меч, прогонва Афрасиаб и известно време сам управлява Туран.
Знатният ирански юнак Гударз сънува чуден сън. От него той разбира, че в Туран се измъчва в плен синът на Сиявуш Кей-Хосров. Гударз отправя в Туран своя храбър син Гив и последният извежда от вражеската страна Кей-Хосров и неговата майка Ференгис.
Кей-Кавус, със съгласието на Гударз, отстъпва престола на своя внук Кей-Хосров, лишавайки от него сина си Фериборз, чиито претенции за престола били поддържани от Тус. Заемайки престола, Кей-Хосров изпраща в Туран под водителството на Тус, иранските дружини — да отмъстят на Афрасиаб за смъртта на Сиявуш.
