Фирдоуси
Шах-наме (139)

Рудабе полудява от мъка по Рустам

В Забул една година всеки плака

за страшната кончина на юнака.

Веднъж продума Рудабе на Зал:

„Светът такава скръб не е видял!

Душите ни до смърт са наранени.

Плачи за синовете ни рождени!“

„На бог се довери — отвърна той, —

все някой ден ще ни дари с покой!“

А майката към него гневно рече:

„Аз няма нищичко да хапна вече,

за да умра от мъката-пелин.

Тъй може би ще срещна моя син!“

Тя седем дни не сложи хляб в устата,

все за Рустам си мислеше горката.

Посърна от глада, от този мор —

изсъхна и загуби своя взор.

Робини три се грижеха в скръбта

на себе си да не посегне тя.

Но стана тъй, че в мъката злодумна

разсмя се Рудабе; и бе безумна,

когато в кухнята се беше свряла;

намери там една змия умряла,

издигна я със своята ръка

и щеше да я изяде така,

ако робините не бяха близко,

да я спасят в безумието низко.

Където тя седеше цели дни,

донесоха напитки и храни.

Тогаз започна да яде наяве,

главата си подложи на възглаве

и се унесе в благодатен мрак.

Събудена, тя беше с разум пак.

Поиска още ястия тогава

и скоро всичко взе да получава.

На Зал продума: „Ти си ми глава,

премъдрост крият твоите слова.

А този, който себе си терзае,

в кръга единствен на скръбта витае.

Умря той… Ала своя син любим

ще стигнем ние в пътя му незрим.“

За бедните хазната тя разтвори

и тъй пред бог с надежда заговори:

„Ти, който бдиш над този свят голям,

прости за греховете на Рустам!

Вратата светла отвори накрая

и за доброто приеми го в рая!“

В Иран престарелият шах Гущасп отстъпва трона на Бахман, син на Исфандиар, който нахлува в Систан и оковава Зал във вериги.

На помощ от областта Буст идва сина на Рустам — Фарамарз. По време на боя пясъчна буря ослепява систанците и те претърпяват поражение.

Бахман заповядва да обесят Фарамарз. Така завършва цикълът от сказания за систанските юнаци и започва въведението към историческата част на поемата.

Наследник на Бахман е дъщеря му Хумай. Според зороастрийските обичаи тя едновременно била и жена на своя баща и родила от него син, наречен Дараб, когото не искала да допусне до престола, и затова заповядала да го поставят в сандък и да го хвърлят в реката. Беден занаятчия го открива, отглежда принца, който по-късно извършва редица славни подвизи и бива приет в двореца като наследник.

Заемайки престола, Дараб разбил разбунтувалите се араби, а след това се втурва към владенията на Рум (Византия), където разгромява Файлакус и взема за жена неговата дъщеря Нахид. Но след завръщането си в Иран, Дараб изпраща жена си в Рум. В дома на своя баща тя ражда знаменития Искандер, осиновен от Файлакус.

В Иран Дараб се жени втори път и му се ражда син Дара.

Скоро между Рум и Иран пламва война. Искандер печели три блестящи победи, а Дара бива убит от своите приближени. Искандер заема иранския престол, като предварително взема за жена дъщерята на Дара Раушанак. След това той извършва редица походи, сключва примирия. След много бойни подвизи Искандер се завръща във Вавилон, където умира.

В образа на Искандер Фирдоуси рисува Александър Македонски. Исторически Дара е Дарий III.

След убийството на Дара иранската шахска династия се продължава от великите сасанидски владетели, по името на Сасан, синът на Дара. Поетът обръща по-голямо внимание на шах Ардашир Бабакан, прапраправнук на Бахман, син на Исфандиар. В края на своето царуване Ардашир Бабакан предава престола на своя син Шапур.

На някои от следващите шахове Фирдоуси отделя много страници и подробно описание, а на други посвещава само няколко десетки двустишия (бейти). Нашироко поетът разказва за царуването на Яздигерд III и неслучайно този жесток цар бил наречен Грешника.

Синът на Яздигерд III, Бахрам V, е героят на следващото сказание. Когато Грешника бил убит от морско чудовище, иранските велможи възприемат смъртта на шаха като божие наказание, те не искат новият шах да бъде негов наследник и затова предложили на Бахрам да възглави войската, а те да се заемат с управлението на страната. Умният и образован Бахрам ги убеждава, че той ще управлява страната честно и разумно, и признава, че баща му е бил изверг.

В сказанието за Бахрам се разказва за срещи на шаха с хора от различни съсловия, за неговите безбройни приключения. Веднъж Бахрам вижда лъв, разкъсващ онагра, и пронизва със стрелата и лъва, и онаграта, за което бива наречен Гур, т.е. — на фарси — „онагра“, а в превод — „диво магаре“. И така Бахрам V станал Бахрам Гур (Бахрам Дивото магаре).