Фирдоуси
Шах-наме (8)

Зал се завръща в Забулистан

Да дойдат — каза шахът — мъдреците,

гледачи-звездобройци и жреците,

за да открие нечий ПОГЛЕД взрян

звездата превелика на Дастан!

Със Зал какво ще стане подир време?

Къде ли след гнездото ще поеме!

И ето, звездобройци — цял рояк —

огледаха небето звездно пак

и известиха шаха с реч щастлива:

„Да бъде вечно твойта сила жива!

Ще стане Зал най-славния боец,

велик владетел, още и — мъдрец.“

Въздъхна шахът с поглед осиян;

въздъхна и бащата възгордян.

След туй получи дарове богати,

до днес невиждани и непознати:

коне арабски, приказни юзди,

ндийски саби с накит и резби,

атлази, кожи, сърмени постели,

килими и корали заблестели,

неволници от Рум със златни гривни

и диадеми, и елмази дивни;

потири със рубин и със сапфир,

от злато и сребро блюда за пир —

догоре с амбра, камфор и шафран.

Товареха на славния керван

доспехи за юнаци увенчани:

стрели и копия, и боздугани,

венец, престол и пръстен с корналин,

и пояс златоткан за властелин.

И шахът указ след това подписа,

със който Сам с владение сдоби се;

Кабул му беше даден, Май и Хинд,

и от брега на Чин, та чак до Синд,

земите Бост, забулските предели.

О, всички там му биха завидели.

Ударен бе и шахският печат.

Готов бе и керванът пребогат,

пристъпи Сам, решил да се сбогува,

и каза: „Вечно шахът да царува!

От рибата до небосвода син,

кой знае като тебе властелин!

Ти — ласкав, мъдър, на честта — радетел

на светлината наша си владетел.

Съкровищата в твоя взор са прах,

да бъдеш вековечен като шах!“

Юнакът се наведе до земята,

литаври огласиха небесата.

И към Забул пресветъл пътя хвана,

народът се тълпеше край кервана.

И ето го Нимруз посред степта,

бе долетяла вече там вестта,

че Сам се връща в своите палати

със шахски указ, дарове богати.

Сияеше Систан подобно рай

със амбра и шафран от край до край,

с дъх мускусен, с цвят златен; за награда

дирхемите валяха над площада.

Вълнение обзе бойците смели,

със погледи, от радост заблестели.

Пред стария юнак, възседнал кон,

велможите се свеждаха в поклон —

почитайки сина до небесата

и княза на Забулистан — бащата.

Прославяха ги там на шир и длъж,

обсипан беше Зал с елмазен дъжд.

И след това систанските юнаци,

по чест и ум или по ратни знаци,

получиха от Сам достойна дан,

и по заслуги стари, и по сан.