Фирдоуси
Шах-наме (74)

Пиран говори с Афрасиаб

Узнал желанието на витяза,

Пиран в двореца царски се показа,

и светло бе в душата му тогаз;

но той мълчеше, не издаде глас

пред царя, седнал под звезда честита.

Афрасиаб тогава го попита:

„Защо стоиш с заключена уста,

какво желаеш още от света?

Аз свойто благо виждам в твойто благо.

И всичко тук ти доверих на драго

сърце, взел чуждите богатства в плен,

и нищо, че от тях съм застрашен —

но аз те надарих със свободата.

По твоя воля прекратих войната.

И меч, и трон за теб ще дам без жал.

Поискай още — всичко бих ти дал!“

Пиран отвърна мъдро и сърдечно:

„Със щедрости света да радваш вечно!

По милост царска всичко имам аз:

войска и трон, съкровища и власт.

Но по молба на Сиявуш смирено

стоя пред тебе с нещо съкровено,

което каза той да ти предам:

«Аз съм щастлив сред твоя род голям.

Като баща си ти за мене мил

и с много досега си ме дарил,

но дай ми твойта дъщеря накрая,

че само с нея ще постигна рая.

Тя няма равна по душа и чар;

в двореца би пламтяла като жар

до мен, съпруга, що ще я обича.

Тя Ференгис по име се нарича.»“

Смути се царят, нямаше покой —

със сълзи на очи продума той:

„Разказвах ти, и беше то отдавна,

за някаква си приказка забавна.

Един човек, със разум що блести,

с такива страшни думи ме смути:

О, царю, който възпитаваш лъв,

добро не чакай ти от труд такъв.

Веригата на грижите е къса,

ала внимавай да не те разкъса,

че щом това усети — разярен

към теб ще се нахвърли някой ден…

А помня и гласът на мъдреците,

когато наблюдаваха звездите.

И не за радост беше този глас;

за бъдещите дни дочувах аз,

че ме очакват мъки и беди

от моя внук, когато се роди.

Венецът златен, царската хазна,

дружините и родната страна —

ще станат само спомен скъп от вчера

и няма място аз да си намеря,

изгонен от престола на Туран,

на смърт обречен и навред презрян.

Това, което беше предвещано,

ще стане, виждам, късно или рано!

На две фамилии царски горд потомък,

ще завладее всичко този момък,

а моя край ще екне в плач и стон,

съгледах в прах блестящия си трон.

Как да отглеждам аз дърво, което

с отровен плод ще засени небето,

прикрило дяволите за беда,

различни като огън и вода?

Кой знае, ще остане ли в Туран,

или ще се завърне във Иран?

Ако остане момъкът крилат,

бих го почитал като роден брат.

А тръгне ли към своята родина,

ще има тон и злато, и коприна,

с които ще го върна на бащата,

тъй както са решили небесата!“

Пиран отвърна: „Царю, не тъжи,

за всичко в тоя свят не се грижи,

че стане ли баща витязът славен —

синът му няма да е леконравен.

Та колко звездобройци съгрешиха!

Затуй със радост приеми жениха.

Наследник на два трона — твоят внук

ще се възправи до небето тук,

усетил в своя устрем непознат

кръвта на Феридун и Кей-Кубад.

Ако съдбата друго е решила,

склони глава пред страшната й сила,

че щом е предрешила нещо тя —

ще стане, и това е песента

на твоите постъпки богоравни,

изпълнени с дела и битки славни.“

Тогава царят промълви спокоен:

„Аз виждам, че съветът е достоен.

Съгласен съм и се надявам аз

на твойта мъдра помощ в някой час.“

Пиран в поклон се сведе до земята,

на благодарност промълви словата.

След туй замина и зарадва драг

с вестта чудесна младия юнак.

И с чаша подир чаша цяла нощ

удавиха те всеки спомен лош.