Фирдоуси
Шах-наме (142)

Маздак

Сега ще ви разкажа за Маздак,

човек разумен, учен и всеблаг.

Настойчиво, сладкоречиво, властно

той шах Кубад съветвал всекичасно.

И направлявал царските дела,

и осиявал царските дела.

Голяма суша бог Яздан изпрати,

гладуваха и бедни, и богати.

Не се показа даже облак бял,

Иран и сняг, и дъжд не бе видял.

Събраха се иранските велможи,

че злото вече взе да ги тревожи.

Маздак им рече: „Само шах Кубад

ще ви спаси от този огнен ад.“

Той влезе във двореца стародавен

и промълви: „О, господарю славен!

Дали ще има отговор за мен,

ако попитам нещо натъжен?“

„Кажи — отвърна шахът, — твойто слово

ще ме зарадва може би отново.“

„Ухапан от змия — поде Маздак, —

пред взора му припаднал вече мрак,

а друг в вълшебно биле там стоял,

но капка на страдалеца не дал.

Реши сега: в кого е тук вината:

в ухапания, в другия, в змията!“

Възкликна шахът: „О, какъв човек,

тоз е убиец, що е имал лек!

Да се намери, сам ще се намеся

и на площада аз ще го обеся.“

Щом тези думи чу Маздак от шаха,

отиде при мъжете, що стояха

посърнали, и рече: „В този час

на шах Кубад разказах всичко аз.

Вървете си сега, а утре рано

ще бъде делото ви увенчано.“

Отидоха си и дойдоха пак

отчаяни, смутени пред Маздак.

Той ги посрещна със надежда плаха

и тръгна към покоя тих на шаха.

С поклон изрече: „Господарю наш,

ти си разумен, на страната-страж!

Сияе туй, което отговори,

ти сякаш че врата пред мен отвори.

Ако все пак ми позволиш отново,

пак ще попитам нещо с кратко слово!“

„Кажи — отвърна шахът, — всеки миг

със тебе ми се струва по-велик.“

Маздак продума: „О, бъди навек!

Да кажем, че е окован човек.

Без хляб, с верига на десница слаба,

а някой явно му отнема хляба.

Как този егоист да се накаже,

когато е богат и умен даже?“

Продума шахът: „Заслужава смърт,

че му е страшен в мъката грехът.“

Маздак целуна мигновено пода.

Сияеше навънка небосвода.

Извика той към млади и към стари:

„Хей, тичайте към царските хамбари,

вземете колкото ви трябва жито

и си идете със сърце честито.“

Отдаде им и своите дирхеми,

че бяха глухи от глада и неми.

И хората се втурнаха напред,

и всеки гладен бързаше без ред

да загребе поне една кривачка,

че беше му дошло до умирачка.

Доносници разказаха на шаха

за чудото, което те видяха:

за оня — край хамбарите — орляк,

че е виновен за това Маздак.

Извика го Кубад, присви десница:

„Защо се граби моята пшеница?“

„Бъди безсмъртен — той отвърна умно,

а всяко твое дело — най-разумно.

На хората разказах твойто слово,

то бе за тях и трепетно, и ново:

човек ухапан от змия лежал,

друг своето лекарство не му дал.

За него чуйте що изрече шаха

и думите му страшно прозвучаха:

«Когато някой от змия умира

и друг със лек край него се намира —

да се обеси черния злодей,

не дал му помощ с чудния елей.»

За гладните да мисли всеки цар,

не се нуждае ситият от дар.

Ще разбере, аз вярвам, властелина,

че трона не е само за малцина.

И щом гладува всеки сиромах,

под ключ да криеш житото е грях.“

От мрака сякаш че Кубад изскочи,

Маздак по пътя честен го насочи,

с въпросите си, що зададе там;

и в отговора беше шахът прям.

По пътя на пророци и мобеди,

под слънцето на техните победи,

пое Кубад, поведен от Маздак,

що беше по-велик и от юнак.

И ето част от думите му славни:

„Светът е общ и всички ний сме равни.

Не трупайте богатства, от разкоша

се откажете, алчността е лоша.

Да стане този купол справедлив,

не трябва никой да е саможив.

Богат и беден — всеки е достоен

да има меч, жена и дом спокоен.

Светата вяра аз ще понеса

и ще огрея всички небеса.

А който не приеме мойта вяра,

ще го накаже господ с пълна мяра.“

Бедняците при него първи спряха,

и стар, и млад словата му шептяха.

Каквото имаха — един на друг

раздаваха, на бедността напук.

Прие учението и Кубад,

решил — да има радост в този свят —

и туй: да оглави Маздак жреците.

Та кой е шах! — мълвяха мъдреците.

Прииждаха в дома му още хора,

че славата му раснеше в простора.

Повтаряха словата му навред

богат и беден, воин и мобед.

Учението на Маздак довежда до народно въстание, потушено жестоко от Хосров, който наскоро след това заема престола, но против него се опълчва сина му Нушзад. Метежниците са разбити, а Нушзад загива в боя.

Много места от сказанието за царуването на шах Ануширван(Безсмъртния) са посветени на беседите му с мъдрия везир Бузурджамир(Бузурджмихр), който му разказва две версии за създаването на шахмата.

Съгласно първата от тях, индийски раджа изпратил на Хосров Ануширван шахмат с молба да разгадае правилата на играта. Мъдрият Бузурджамир се справил с тази задача, но в отговор сам изпратил таблата, чиито правила индийците на свой ред не могли да разгадаят.

Другата версия гласи, че в Индия по време на междуособни разпри един от претендентите за престола, попадайки в обкръжение, умрял от жажда. Брат му, с когото се водела борбата за власт, заповядал да се изобрази това събитие във вид на шахматна игра, за да се оправдае пред майка си и да докаже своята невинност в тази трагична история.

Абулкасем Фирдоуси разказва как е била преведена от санскритски на пехлевийски (средноперсийски) език съкровищницата от басни и притчи „Калила Димна“ (древноиндийската „Панчатантра“) и как Барзай, лекарят на шаха, прочел в древни книги за чудодейна трева и с разрешение на своя властелин се отправил за нея в Индия.

Много глави от дастана за Хосров Ануширван са възхвала на неговите победи във войните против тюрките и румийците (византийците).

Хосров Ануширван се наследява от сина му Хурмуз, против когото въстанал справедливият пълководец Бахрам Чубин. Въпреки свещената и вековна традиция той заел престола, а престолонаследникът избягва в Рум, оженва се за дъщерята на кесаря и се връща в Иран с византийските войски. Бахрам Чибун бива разбит, а Хосров Парвиз се възкачва на престола.

В описанието за Хосров Парвиз е включена романтичната история на любовта му към прекрасната християнка Ширин (Сладостната).

След това Хосров Парвиз се отплаща на византийския кесар с черна неблагодарност, започвайки разорителна война с Рум. На старини неговият син го сваля насилствено от престола. Когато Хосров загива от ръката на наемен убиец, Ширин се самоубива на гроба му, отказвайки да се омъжи за новия властелин.

Шируйе царува кратко, след него управляват още няколко шахове до времето, когато иранският престол се заема от последния сасанидски владетел — Яздигерд. На него се удава да потуши народните смутове и да възстанови донякъде предишната мощ на Иран, но през това време в страната нахлуват арабските пълчища.

Древен и велик Иран загива трагично заради некадърността на последните свои шахове и велможи.