Фирдоуси
Шах-наме (40)

Сухраб напада Бяла крепост

И ето — Бяла крепост те видяха,

тя беше като верен щит на шаха.

На стражата началник бе Хаджир,

що в много битки бе летял безспир.

А първия и стар велможа там

бе мъдрият и славен Гождахам.

Красива беше дъщеря му, мила,

а смела в бой, на кон — с юнашка сила.

И щом видя Сухраб по пътя прашен,

що бе повел войските си безстрашен —

Хаджир напусна крепостта за миг

и с кон в полето полетя велик,

на ураган и на стрела подобен.

Сухраб насочи копието злобен

и сам остави бойния си строй.

„Нещастнико, що искаш? — викна той. —

Защо си сам? Когато те подгоня,

спасявай се за гривата на коня?

Не искаш ли да кажеш своя род?

Ще плаче майка ти под този свод!“

Бе отговорът: „Остави хвалбата!

Не ми е нужна помощ във борбата.

Аз съм Хаджир, момче, и затова

от мен ще падне твоята глава

и Кей-Кавус ще я получи в дар,

а тук ще те разкъса ястреб стар.“

Изсмя му се Сухраб, но с чувство хладно

той копието взе и безпощадно

напред се спусна, сякаш бе скала

откъртена, по-бърз и от стрела.

Удари меча меч, а щита — щит,

и всеки беше там от прах закрит,

Хаджир замахна, ала острието

отскочи от Сухраб като перцето

на гълъб: беше силен той —

и сам врага си в пламналия бой

удари исполински по челото;

то сякаш буря смъкна в миг седлото

и бедния Хаджир, потънал в прах,

се свлече на земята в кръв и страх.

Ала Сухраб над опнатото стреме

се готвеше главата му да вземе

и падналия, сякаш че от ада,

помоли натъжено за пощада.

Великодушен бе Сухраб и смел

и тази дребна прошка предпочел —

той нареди да бъде окован

и след това откаран при Хуман.

А в крепостта, щом чуха, че Хаджир

е бил пленен сред боя най-подир,

за своя вожд скърбяха много дни

деца и воини, старци и жени.