Фирдоуси
Шах-наме (140)

Бахрам Гур и Кабрай шахът забранява да се пие вино

Поиска вино шахът, станал рано.

С велможите, от род и от коляно,

в двореца спря и някакъв витяз,

донесъл рози, ябълки, елмаз,

и нарове, и ароматни дюли —

навярно от съседните аули.

Любезно го покани шах Бахрам

и гостът сред мъжете седна там,

почел престола със поклон достоен.

Кабрай се казваше дошлият воин.

И бе щастлив, взел златния потир,

сред този ранен, ала сладък пир.

Искреше сокът, чашите звъняха

единствено за здравето на шаха.

„О, властелине — каза той, — безкрай

ме озарявай… Казвам се Кабрай.“

Той чашата пое с ръка блажено

и я изпи до дъно мигновено.

И още седем чаши пресуши

пред смаяните взори и души.

Сбогува си витязът и замаян

си тръгна подир този пир отчаян.

Подгони коня право към степта,

че огън сякаш тлееше в гръдта!

Усети, че душата му е жадна,

видя ливада — за почивка хладна

от коня слезе; и под кипарис

заспа унесен сред простора чист.

Но черен гарван прелетя тъдява

и изкълва очите му тогава.

Слугите го откриха като луди,

разбрали; няма той да се събуди!

Заплакаха, проклеха в тази шир

и виното, и златния потир.

Пак стана шахът. В чудния дворец

така продума царският мъдрец:

„Очите на Кабрай във сън неверен

били извадени от гарван черен!“

Бахрам се вцепени, скръбта познал,

за младия витяз усети жал.

И каза да се разгласи далече:

„Иранци, никой да не пие вече!

За тез, що имат над ума си власт —

на виното забрана слагам аз.“