Фирдоуси
Шах-наме (32)

Зал се жени за Рудабе

Не бе на себе си от радост царя,

на бог благодареше господаря;

той заповяда — мигом загърмяха

литаврите, тръбите пак запяха.

И зашумя Кабул от край до край,

за хората земята стана рай.

Блестяха стяговете извисени —

лилави, жълти, още и червени.

Звучаха свирки, екнаха камбани,

дочу се ситен звук от барабани.

Не можеха в Кабул да разберат

за радост ли камбаните ехтят.

В далечината щом и Сам възлезе,

от своя кон Мехраб веднага слезе,

прегърна го забулският глава,

приветни думи каза след това.

А царят пък похвали исполина,

възслави и сина му юначина

и пак възседна своя дорест кон —

луната сякаш че изгря над склон.

С венец от злато увенча витяза.

Сияеше над момъка елмаза.

Припомняйки си миналите дни,

посрещаха ги с песни и свирни.

Ехтяха стари лютни и барбати,

звучеше чанг над царските палати.

Стените сякаш пееха във хор

под слънцето на райския простор.

А пък конете бягаха игриви

с ухаещи на мускус черни гриви.

Синдохт излезе чудна като фея,

робини триста стъпваха след нея,

държеше всяка прелестен потир,

с шафран уханен, мускус и сапфир.

Те сипеха елмази и рубини,

подобно дъжд от небесата сини.

Беднякът, който в този миг бе там,

набързо стана богаташ голям.

Сам я посрещна, беше весел жеста.

„Кога ще видим нашата невеста?“

Синдохт отвърна: „Где е твоят дар?

Не подобава тъй на господар.“

„Каквото искаш — каза той веднага, —

ще имаш за княгинята предрага.

От днес нататък туй, що имам аз,

Ще грее като слънце и над вас.“

Ликувайки, прекрачиха те прага

на стаята с невестата предрага,

що грееше подобно пролетта.

Смути се Сам от тази красота;

не знаеше как дума да й каже

и не посмя да я погледне даже.

С Мехраб съюза той скрепи за миг

по обичая древен и велик.

И младите поканиха на трона:

седеше Зал с рубинена корона,

а Рудабе с венец скъп — пламък същ,

поръсиха ги със елмазен дъжд.

Огромен списък внесоха слугите

със зестрата — парите и земите.

Но толкова бе свитъкът голям,

че два дни те го биха чели там.

Повтаряше юнакът великан

учудено: „О, всемогъщ Яздан!“

Една неделя руйно вино пиха

За чудната невеста и жениха.

Сияеше чертогът като рай;

ликуваше Кабул от край до край.

Пируваше на златните миндери

Дастан със свойта сладоуста пери.

В двореца се преместиха подир

И още три недели бяха в пир.

Но стъпиха бойците в стремената,

засветили от пурпурна позлата.

И щом показа своя диск голям

луната, към Систан потегли Сам.

Изпрати го Дастан и се сбогува

и още седем славни дни пирува —

а след това, с камилския керван,

потегли той към родния Систан,

със цар Михраб, Синдохт и свойта мила,

що грееше върху една камила.

С веселие и дарове богати,

отправяйки към бог слова благати,

със радостта от брачния съюз,

наскоро те пристигнаха в Нимруз.

Посрещна ги със вино Сам тогава,

три нощи и три дни ги угощава.

Царицата остана във Забул.

Мехраб се върна в стария Кабул.

А княжеството Сам на Зал остави —

да управлява и да се прослави.

Далеч на запад, чак към Горгсаран,

пое под стяга воинът великан,

продумал на прощаване: „От шаха

аз имам този край, где няма стряха,

където да не срещнеш ти злодей;

аз помня — управлявай и владей!

В Мазендеран живеят само диви,

но няма те да ме смущават живи.

О, сине мой, оставям ти двореца,

владението, трона и венеца.“

Бащата със сина си се сбогува,

Зал с Рудабе остана да пирува;

и да царува в чудния дворец,

той увенча челото й с венец.

Зал и Рудабе имат син, Рустам — главният герой в юнашкия епос на „Шах-наме“.

Рустам израства красив и силен, „копие“ на своя дядо Сам; подобен е на лъв и е „мощнотял“ — това означава неговото име.

Той започва неповторимите си подвизи в защита на Иран.

На иранския престол се възкачва Новзар, по-старият син на Менучер. Неразумните действия на новия шах предизвикват всеобщо недоволство.

Велможите предлагат трона на Сам, но той отказва, като заявява, че върховната власт може да се владее само от потомък на царете.

В Иран нахлуват туранците начело с могъщия юнак Афрасиаб, син на цар Пешенг. Отначало те разбиват иранците, но бързо пристигналият на бойното поле Зал, който току-що е погребал баща си Сам, разбива туранците, а Афрасиаб за отмъщение обезглавява попадналия в плен Новзар. След шах Новзар в Иран за кратко време управляват Зав и Гершасп.

Когато научава за смъртта на Гершасп, Зал изпраща младия Рустам в планината Елбурз с нареждане да доведе Кей-Кубад, потомък на древните царе. Кей-Кубад става основател на кеянидската шахска династия. Синовете на загиналия Новзар — Тус и Густехам, които велможите не допускат до трона, стават военачалници на новия шах.

Кей-Кубад се наследява от Кей-Кавус. Дивите (злите духове) постоянно го отклоняват от правилния път.

Отначало те му внушават мисълта за поход в Мазендеран, където той попада в плен на страшното чудовище Белия див. Зал отново изпраща на помощ Рустам, който по пътя към Мазендеран извършва седем знаменити подвигаизвестни под името „Хафт хан“. Рустам убива Белия див, разгромява мазендеранското войнство и освобождава от плен шаха и придружаващите го иранци.

След непродължително пребиваване в столицата Кей-Кавус се отправя на поход към Хамаверан и разбива местния властелин. По-късно Кей-Кавус се жени за красивата му дъщеря Судабе.

Хамаверанският владетел кани на гости Кей-Кавус с неговите воини, напада ги вероломно и заточава всички в царската тъмница.

Узнал за пленяването на Кей-Кавус, Афрасиаб нахлува в Иран и завзема по-голяма част от страната. Рустам тръгва отново да спасява глупавия шах. Хамаверанският властелин вика на помощ войски от Египет и Бербер, но Рустам ги разбива и освобождава Кей-Кавус от плен. Завръщайки се в Иран, Рустам изгонва Афрасиаб. Кей-Кавус построява в планината Елбурз прекрасен дворец.

Но скоро злите духове отново отклоняват Кей-Кавус Кавус от правилния път. Те му подсказват да се издигне в небето, за да узнае тайните на мирозданието. Шахът заповядва да привържат към специално направена носилка четири гладни орли. Излитайки, те скоро изгубват сили и го спускат в отдалечен край. И отново Рустам се отправя към него, намира го в глухия лес и го връща в столицата.

По-нататък поетът разказва за лова и пировете на Рустам и седем негови витязи във владенията на Афрасиаб. Те са нападнати от цялото туранско войнство, но Рустам разгонва туранците и се връща с победа в столицата на Иран.

Фирдоуси продължава повествованието си с едно от най-драматичните сказания в юнашката част на „Шах-наме“ — сказанието за Рустам и неговия син Сухраб, роден от туранската красавица Тахмине.