Фирдоуси
Шах-наме (81)

Писмо на Сиявуш до Афрасиаб

Повика своя писар той и бавно

му продиктува сам писмото славно.

Творецът бе възхвален най-напред,

що над сърцата тъжни бди навред,

за разума последваха словата,

а след това за царя на страната:

„О, царю-победител и всеблаг!

Край твоя трон да не пристъпи враг.

Царувай вечно горд и справедлив!

И аз от твойта милост съм щастлив:

до мене Ференгис седи в двореца

на бащината обич със венеца.

Но се измъчва, че е трудна тя;

не пие, не яде, не спи в нощта.

Това ме спира до леглото брачно,

обзет понякога от чувство мрачно.

Ала ще дойда скоро, не греша,

при тебе само ще се утеша.

И Ференгис ще те зарадва нежна,

когато я посрещнеш безметежна.

Но как да тръгна днеска, нямам сила

да я оставя трудна тук и мила.“

Витязът подпечата сам писмото,

подаде го на Герсиваз, защото

вън вече бе приготвил троен впряг

със него Герсиваз да литне пак.

Три денонощия пътува той,

и ето, влезе в царския покой,

със злоба във сърцето си коварно.

Афрасиаб го срещна лъчезарно:

„Защо тъй рано се завърна ти?

И как премина тези широти?“

А той: „Щом нещо лошо доловиш,

едва ли в своя път ще се щадиш.

Витязът твоя воин не почете,

дори писмото твое не прочете,

не ме посрещна и на своя трон

не ме покани с радостен поклон.

С ирански пратеници той пирува

и повече за нас не съществува,

че аз дочух в полето боен шум,

видях дружини там от Чин и Рум.

Ако ти пръв не обявиш войната,

ще обречеш на гибел зла страната.

Той най-напред ще тръгне към Туран,

а след това ще влезе и в Иран

и щом на шаха поведе войските,

ще трябва ний да се простим със дните,

Сега разбра ли истината свята,

спасението, брате, е в борбата.“