Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

6

— Събуди се — рече Локи. — Знам, че ме чуваш.

Убиецът, пратен от Сивия крал, примига, изплю кръв и се опита да се изтласка с крака още по-навътре в ъгъла.

Локи го гледаше — нормалното състояние на нещата бе странно преобърнато наопаки: убиецът бе мускулест и беше с цяла глава по-висок от него, а след събитията от отминалата нощ Локи изглеждаше още по-невзрачен. Но всичко онова, което внушаваше страх в него, бе съсредоточено в очите му: погледът му се впиваше в убиеца с пламтяща, сурова омраза.

Джийн бе застанал на няколко крачки зад него с торба, преметната през рамо, а брадвите бяха затъкнати в пояса му.

— Искаш ли да живееш? — попита Локи.

Убиецът мълчеше.

— Въпросът е простичък и няма да го повтарям. Искаш ли да живееш?

— Д-да — отвърна тихо мъжът.

— Тогава с голямо удоволствие ще ти откажа. — Локи коленичи до него, бръкна под долната си риза и извади малка кожена кесия, окачена на врата му.

— Някога — заговори той, — когато бях достатъчно голям, че да разбирам какво съм направил, аз се засрамих, че съм станал убиец. Дори и след като си изплатих дълга, продължих да нося това. През всички тези години — за да ми напомня.

Той дръпна кесията и скъса връвта. Отвори я и извади отвътре един-единствен малък зъб от акула. Хвана дясната ръка на убиеца, постави кесията и зъба в дланта му и сви счупените пръсти на мъжа около тях. Убиецът се гърчеше и пищеше. Локи го удари.

— Но сега — продължи той — отново ще стана убиец. Решен съм да избия до крак всички хора на Сивия крал, до последно. Чуваш ли ме, педераст? Ще погубя и Вързомага, ще погубя и Сивия крал, и ако ще всички сили на Камор и на Картейн, и на ада да застанат срещу мен, това няма да е нищо — само още по-дълъг низ от трупове между мен и твоя господар.

— Ти си луд! — прошепна убиецът. — Никога няма да победиш Сивия крал!

— Ще го победя, и даже нещо повече! Каквото и да науми той, аз ще го провалям! Каквото пожелае, аз ще го затривам! Всяка причина, поради която ти си дошъл тук да убиеш приятелите ми, ще се изпари във въздуха. Всеки човек на Сивия крал ще умре залудо, и ще започна с теб.

Джийн Танен пристъпи напред, сграбчи убиеца с една ръка и го вдигна на колене. После го повлече из кухнята, без да чува молбите му за милост. Метна го върху масата до трите покрити трупа и купчината парцали и хартии и мъжът усети сладникавия мирис на масло за лампи.

Без да каже нито дума, Джийн стовари тежестта на едната от брадвите върху коляното му. Мъжът нададе вой. Още един бърз замах смля лявата му колянова капачка. Убиецът се преобърна, за да се прикрие от по-нататъшните удари — но такива не последваха.

— Като видиш Уродливия страж — рече Локи, като въртеше нещо в ръце, — кажи му, че Локи Ламора схваща бавно, но схване ли веднъж, не забравя. А като видиш приятелите ми, кажи им, че идват и още от вашите.

Той разтвори ръце и остави предмета да падне на земята. Беше кълбо връв, тъмносива на цвят, а от единия й край стърчаха бели нишки. Алхимичен фитил — след като белите нишки постоят малко на въздух, те започваха да искрят и подпалваха по-тежката и по-дълго горяща сива връв, в която бяха увити, фитилът цопна в края на локва от масло за лампи.

Локи и Джийн се качиха по тайното стълбище в стария каменен храм и затръшнаха капака след себе си.

Пламъците лумнаха в стъклената бърлога под краката им.

Първо пламъците. После и крясъците.