Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

2

— Лично съобщение за Кореандер Превин — съобщи той на дежурните стражи във фоайето и прокара длан през косата си, за да изтръска водата. Стражите бяха трима, облечени в кафтани от кафяво кадифе, черни бричове и черни копринени ризи. Позлатените им копчета лъщяха, ала дръжките на дългите бойни ножове и боздугани, окачени на коланите им, бяха изтъркани от употреба.

— Превин, Превин… — мънкаше единият от стражите, докато търсеше името в подвързан с кожа указател. — Хммм. Обществената галерия, номер петдесет и пет. Не виждам да пише, че не приема пратеници. Знаеш ли къде отиваш?

— Идвал съм и преди — отвърна Локи.

— Така. — Стражът остави указателя и взе плоча, която служеше за подложка на пергамента върху нея. После извади перо от мастилницата на малката масичка. — Име и квартал?

— Таврин Калас — отвърна Локи. — От Северния ъгъл.

— Можеш ли да пишеш?

— Не, господине.

— Тогава само сложи знак тук.

И стражът му подаде плочата, а Локи надраска голямо черно „X“ срещу „ТЕРВИН КАЛЪС“. Почеркът на стража беше по-добър от правописа му.

— Хайде, влизай — подкани го той.

Главният етаж на кантора „Мераджио“ — обществената галерия — представляваше стая, в която бяха подредени маси и писалища — осем на дължина и осем на ширина. Зад всяко тежко писалище седеше търговец, лихвар, писар, чиновник или някакъв друг служител. Пред мнозинството седяха клиенти — говореха сериозно, чакаха търпеливо или спореха разгорещено. Мъжете и жените зад бюрата наемаха тези бюра от „Мераджио“ — едни за всеки работен ден от седмицата, а други можеха да си позволят само да се редуват в различни дни с партньори. Слънчевата светлина се лееше в стаята през дългите, прозрачни прозорци на покрива. Нежното ромолене на дъжда се чуваше, смесено с оглушителното делово дърдорене.

И от двете страни четири етажа галерии с месингови парапети се издигаха към тавана. В приятно сумрачната вътрешност на тези галерии се подвизаваха по-могъщите, по-богатите и по-утвърдени представители на занаята. Тях ги наричаха „съдружници на Мераджио“, въпреки че Мераджио не разделяше властта с тях, а просто им предоставяше дълъг списък с привилегии, които ги издигаха (и в буквален, и в преносен смисъл) над мъжете и жените, работещи на обществения етаж.

На всеки ъгъл на сградата имаше стражи — спокойни, но бдителни. Келнери с черни жакети, черни бричове и дълги кафяви престилки щъкаха насам-натам. В „Мераджио“ имаше голяма кухня и изба с вина, с която всяка таверна би се гордяла. Хорските дела в кантората понякога бяха твърде належащи, че служителите да си губят времето да излизат или да пращат да им донесат храна. Някои от частните съдружници дори направо си живееха тук и се връщаха у дома само за да преспят и се преоблекат, и то само защото „Мераджио“ затваряше малко след изгряването на Измамната светлина.

Локи самоуверено се отправи към бюро номер 55 в обществената галерия. Кореандер Превин беше писарят, помогнал на братята Санца да открият съвършено законната сметка на Еванте Екари преди няколко години. Локи го помнеше като почти еднакъв по ръст с него и се молеше оттогава да не е развил вкус към обилната храна.

— Да? — рече Превин, който за щастие си беше останал все така жилав. — Какво ще обичате?

Локи огледа дрехата му със свободна кройка, отворена отпред. Беше тъмнозелена, а широките й пурпурни маншети бяха поръбени със златисто. Мъжът имаше добро око за модните кройки, но явно беше сляп като пиринчена статуя по отношение на цветовете.

— Мастер Превин — рече Локи. — Моето име е Таврин Калас и ме притеснява много своеобразен проблем — проблем, който вие може би ще успеете да разрешите, въпреки че трябва да ви предупредя, че той малко излиза извън рамките на обичайните ви задължения.

— Аз съм писар — отвърна Превин — и обикновено разговарям с клиенти само до определено време. Предлагате ли да ми станете клиент?

— Това, което предлагам — отвърна Локи, — ще сложи не по-малко от пет цели крони в джоба ви, може би още този следобед. — Той се пресегна зад бюрото и с ловкост на ръцете накара една монета от бяло желязо да се появи там. Техниката му може и да беше малко неуверена, но Превин очевидно не беше запознат с фокуса и веждите му подскочиха.

— Разбирам… Разполагате с цялото ми внимание, мастер Калас.

— Добре, добре. Надявам се скоро пък аз да разполагам и с цялото ви съдействие. Мастер Превин, аз съм представител на търговско обединение, което, при цялото ми уважение, предпочитам да не споменавам. Макар и да съм роден в Камор, аз живея и работя в Талишам. Довечера ми предстои да вечерям с няколко много важни сътрудници — единият от тях е дон, — за да обсъдим делото, за което ме изпратиха да се погрижа в Камор. Срам ме е да призная, но се боя, че станах жертва на значителна кражба.

— Кражба, мастер Калас? Каква точно?

— Моят гардероб — отвърна Локи. — Всичките ми облекла и всичките ми вещи бяха откраднати, докато спях. Стопанинът на хана, мръсникът му проклет, твърди, че не носел отговорност за престъплението, и настоява, че сигурно съм оставил вратата си отключена.

— Мога да ви препоръчам адвокат, подходящ за подобен случай. — Превин отвори едно чекмедже на писалището и започна да рови из пергаментите вътре. — Можете да призовете собственика на хана пред Съда за общи жалби в Двореца на търпението. Ще отнеме не повече от пет-шест дни, ако убедите началник стражата да потвърди историята ви. Мога и да ви оформя всички документи, необходими за…

— Мастер Превин, простете. Това е много мъдър курс на действия — при други обстоятелства аз с радост бих го следвал и бих ви помолил да оформите каквито формуляри са нужни. Но аз не разполагам с пет-шест дни — боя се, че имам на разположение само няколко часа. Вечерята, господине, вечерята е тази вечер, както казах.

— Хммм — рече Превин. — Не можете ли да я отложите? Несъмнено сътрудниците ви ще разберат, при такава крайна нужда… такъв нещастен обрат на събитията…

— О, де да можех! Но, мастер Превин, как да се появя пред тях с молба да вложат десетки хиляди крони в предприятията на моето обединение, когато не може да ми се повери дори опазването на собствения ми гардероб? Аз съм… аз съм дълбоко засрамен. Боя се, че ще изгубя сделката, ще я оставя да изтече през пръстите ми. Въпросният дон, той е… малко ексцентричен. Боя се, че не би търпял нередностите, присъщи на сегашното ми положение. Страх ме е, че ако веднъж отложа, той няма да има желание да се срещнем отново.

— Интересно, мастер Калас. Вашата загриженост може би е… оправдана. Вярвам ви, че вие най-добре преценявате характера на своите сътрудници. Но как бих могъл да ви помогна?

— Ние сме еднакви на ръст, мастер Превин — отвърна Локи. — Еднакви сме на ръст и аз ценя високо вашето обиграно око за кройки и цветове — имате изключителен вкус! Това, което предлагам, е да ми заемете подходящо облекло с всички нужни аксесоари. Ще ви дам пет крони в залог, че ще ги пазя, а след като приключа и ви ги върна, можете да запазите залога.

— Вие, хе… вие искате да ви заема мои дрехи?

— Да, мастер Превин, с безкрайна благодарност за разбирането. Помощта ви би била безценна. Моето обединение няма да пропусне да ви се отблагодари, смея да кажа.

— Хммм. — Превин затвори чекмеджето, преплете пръсти под брадичката си и се намръщи. — Предлагате ми да ми платите залог на стойност една шеста от стойността на дрехите, които ще ви заема, за да се облечете за вечеря с дон. Една шеста минимум.

— Аз… аз ви уверявам, мастер Превин, че, с единственото изключение на тази злощастна кражба, аз винаги съм се смятал за самата предпазливост. Ще се грижа за облеклото ви, сякаш животът ми зависи от него — и това действително е така. Ако тези преговори се провалят, по всяка вероятност ще остана без работа.

— Това… това е твърде необичайно, мастер Калас. Молбата ви е твърде нередовна. За кое обединение работите?

— Аз… не ми е удобно да кажа, мастер Превин. От страх, че моето сегашно положение ще ги злепостави. Аз само се опитвам да изпълня дълга си към тях, разбирате ме.

— Да, разбирам ви, и все пак трябва да ви е ясно, че никой човек не би се нарекъл умен, ако даде на непознат трийсет крони в замяна на пет, без… нещо повече от сериозни уверения. Моля ви за извинение, но така трябва да бъде.

— Много добре — отвърна Локи. — Аз служа на Търговското обединение на Западно Желязно море, регистрирано в Тал Верар.

— Търговското обединение на Западно Желязно море… хммм. — Превин отвори друго чекмедже и прелисти малък куп листа. — Имам указателя на Мераджио за тази година, Седемдесет и осмата година на Аза Гуила, и все пак… Тал Верар… Няма запис за Търговско обединение на Западното желязно море.

— Ох, пак старият проблем, проклет да е! — изруга Локи. — Създадени сме през втория месец на годината. Още сме нови и не сме в списъка. Много неприятно, повярвайте ми.

— Мастер Калас — рече Превин. — Съчувствам ви от сърце, но това положение… трябва да ми простите, но… това положение е твърде неловко за мен. Опасявам се, че не мога да ви помогна, но се моля да намерите някакъв начин да предразположите сътрудниците си.

— Мастер Превин, умолявам ви…

— Господине, разговорът ни приключи.

— Значи съм обречен! — възкликна Локи. — Няма никаква надежда за мен! Господине, умолявам ви да размислите…

— Аз съм писар, мастер Калас, не продавач на облекло. Разговорът свърши. Желая ви успех и лек ден.

— Нищо ли не мога да ви кажа, поне за да предизвикам вероятност да…

Превин взе пиринченото звънче от бюрото си, звънна три пъти и от близката тълпа заизлизаха охранители. Локи прибра монетата от бяло желязо от бюрото и въздъхна.

— Изведете този човек от кантората — рече Превин, щом един от стражите хвана Локи за рамото с облечената си в ръкавица ръка. — Моля ви, бъдете любезни с него.

— Разбира се, мастер Превин. А вие, господине, елате оттук — подкани го стражът, когато цели трима закръглени мъже помогнаха на Локи да стане, а после енергично го придружиха по главния коридор на обществената галерия, през изхода на фоайето и навън, на стъпалата. Дъждът беше спрял и градът ухаеше на свежия, чист мирис на пара, която се надигаше от топлите камъни.

— Най-добре е да не те виждаме пак — рече един от стражите. Тримата стояха и го гледаха, докато деловите мъже и жени се изкачваха покрай него по стъпалата и подчертано не го забелязваха. Същото не можеше да се каже за неколцина жълтодрешковци, които го гледаха с интерес.

— Мамка му! — измърмори той, щом пое с бодра крачка на югозапад. Може да мине по някой от мостовете към Виденца, рече си той, и да намери там някой шивач…