Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (86)

3

И така, битката продължи, а дните ставаха все по-дълги и пролетта премина в лято. Окови разреши на момчетата да не седят на стълбите заедно с него след първия час на следобеда и те започнаха да се шляят из Северен Камор и въодушевено да преследват Половин кроните.

Тесо им отговори, като мобилизира всички сили на бандата си. Целите крони бяха най-голямата истинска банда в Камор и помощниците им разполагаха със значителен запас от бойци, някои току-що дошли от Хълма на сенките. Ала въпреки че имаха числено превъзходство, трудно беше да излезеш насреща на силата на Джийн Танен и затова характерът на битката се промени.

Половин кроните се разделиха на по-малки групи и се опитваха да откъснат и причакат в засада Джентълмените копелета, когато не са заедно. През повечето време Локи държеше бандата да не се дели, но понякога самостоятелните поръчки бяха неизбежни. На няколко пъти го пребиха доста зле. Един следобед той дойде при Джийн със сцепена устна и ожулени пищяли.

— Виж — каза той. — Минаха няколко дни, откакто се поспречкахме с Тесо. Затова ето какво ще направим. Утре ще наобиколя южно от пазара, като си докарвам вид, че съм намислил нещо. Ти ще се скриеш надалече, на двеста-триста ярда оттам. Някъде, където не могат да те видят.

— Няма да мога да стигна навреме при теб — рече Джийн.

— Работата не е там да стигнеш, докато ме пердаши — рече Локи, — а когато най-после пристигнеш някъде вдругиден, да го смелиш от бой. Така да го натупаш, че да го чуят как реве чак в Талишам. Тегли му такъв тупаник, какъвто не си му теглил никога досега.

— С удоволствие — рече Джийн, — но няма да стане — като ме видят, че идвам, те ще офейкат, както винаги. Единственото, на което не съм способен, е да ги настигна пеш.

— Това остави на мен — рече Локи. — И донеси игли и конци. Трябва да направиш нещо за мен.

И така, Локи Ламора в един облачен ден се спотайваше в една алея, много близо до мястото, където започна цялата тази работа с Половин кроните. Подвижния пазар търгуваше бойко — хората се опитваха да си напазаруват, преди от небето да плисне дъжд. Някъде далече, наблюдавайки Локи от удобното си скривалище в една лодчица, се беше потулил Джийн Танен.

Наложи се Локи да се спотайва показно само половин час, докато Тесо го намери.

— Ламора — рече той. — Мислех си, че вече си поумнял. Не виждам никой от приятелите ти в квартала.

— А, Тесо, здрасти. — Локи се прозя. — Мисля, че днес е денят, в който ти ще признаеш моето върховенство.

— На куково лято — отвърна по-голямото момче. — Това, което смятам да направя, е, когато приключа, да ти съблека дрехите и да ги хвърля в канала. Голям майтап ще е. По дяволите, колкото повече отлагаш да подгънеш коляно, толкова по-дълго ще се позабавлявам с теб.

И той уверено нападна — знаеше, че Локи никога не би успял да му бъде достоен противник. Локи го посрещна с глава, като тръскаше странно левия ръкав на дрехата си. Този ръкав всъщност беше пет стъпки по-дълъг от обикновено благодарение на прекрояването и кърпенето на Джийн Танен. Когато Тесо се появи, Локи хитро го беше сгънал, за да не си личи.

Въпреки че Локи не беше особено надарен боец, той можеше да бъде смайващо бърз. В маншета на необикновения му ръкав беше зашита малка оловна тежест, за да му помага при хвърлянето. Той замахна с този ръкав и го уви около гърдите на Тесо, точно под подмишниците. Оловната тежест го изпъна и Локи я улови с другата ръка.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изпухтя Тесо и фрасна Локи точно над дясното око. Локи се сепна, но нехаеше за болката. Направи от дългия си ръкав примка, която увисна от левия джоб на връхната му дреха, прегъна го още веднъж и издърпа друга връв под него. Мрежата от преплетени върви, която Джийн бе пришил отвътре на хастара, се стегна здраво — сега момчетата бяха гръд срещу гръд и само нож можеше да освободи Тесо от примката от плътен плат, която ги свързваше.

Локи обгърна за всеки случай с ръце корема на Тесо и уви кльощавите си крака около бедрата му точно над коленете. Тесо се мяташе и се опитваше да удари Локи, да ги раздели, но не успя и го забъхти в зъбите и по темето — тежки удари, от които на Локи му изскачаха мълнии пред очите.

— Какво, по дяволите, е това, Ламора?! — изсумтя той под тежестта на дребното момче. Най-сетне, точно както Локи очакваше и се надяваше, той се хвърли напред. Джентълменът копеле тупна по гръб в чакъла и Тесо го захлупи. Въздухът изскочи от дробовете му и като че целият свят се разтресе. — Това е нелепо! Не можеш да ме надвиеш. А сега не можеш и да избягаш! Предай се, Ламора!

Локи изплю кръв в лицето на Тесо.

— Няма нужда нито да те надвивам, нито да бягам. — И той се усмихна налудничаво. — Само трябва да те задържа тук… докато се върне Джийн.

Тесо се сепна и се огледа. Сред Подвижния пазар една малка лодка плаваше право към тях. Закръгленият силует на Джийн Танен се виждаше съвсем ясно — налягаше здравата греблата.

— Мамка му! Копеленце недно! Пусни ме, пусни ме, пусни ме!

Тесо подчерта думите си с поредица от удари — млатеше Локи по очите, по носа, по темето. Скоро кървяха и устните му, и ушите му, имаше рана и под косата. Тесо го бъхтеше здравата, ала той продължаваше да стиска по-голямото момче като луд. От съчетанието между болка и тържество му се виеше свят; дори започна да се смее — силно, весело и може би малко налудничаво.

— Няма нужда нито да се бия, нито да бягам! — избръщолеви той. — Промених правилата на играта. Само трябва да те задържа тук… гъз такъв. Тук… докато… се върне Джийн.

— Да му се не види! — изсъска Тесо и нападна Локи с двойна сила — удряше, плюеше, хапеше, налагаше свирепо главата и лицето на беззащитното малко момче.

— Удряй, удряй! — пелтечеше Локи. — Удряй! Цял ден мога да изтрая. Ти само… ме удряй… докато… се върне Джийн!