Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (54)

6

Беше четвъртият час на следобеда, когато тялото на Антрим Едноръкия бе благополучно прибрано във влажното светилище на Дома на Переландро. Трите момчета в бели одежди (защото Кало се бе присъединил успешно към тях в края на Квартала на Храмовете) слязоха по стъпалата и се настаниха до Отец Окови, който седеше на обичайното си място, обгърнал с яката си ръка гърлото на месинговата купа.

— Е, момчета? — рече той. — Ще съжалява ли Джесалин, че ми е спасила живота?

— Никак — отвърна Локи.

— Страшен труп! — възкликна Кало.

— Малко смърди — додаде Галдо.

— Но иначе е труп за чудо и приказ — възрази Кало.

— Обесен по обед — обясни Локи. — Пресен-пресен.

— Много съм доволен. Много, много доволен. Но съм длъжен да ви попитам — защо, по дяволите, мъже и жени от половин час насам пускат пари в купата и ми казват, че съжалявали за случилото се във Виденца?

— Защото съжаляват за случилото се във Виденца — рече Галдо.

— Не е изгоряла странноприемница, това е истината на Благодетеля! — каза Локи.

— Момчета. — Окови заговори бавно, като на непослушно животинче. — Какво направихте с трупа, преди да го приберете в храма?

— Изкарахме пари. — Локи подхвърли дарената от търговеца кесия в купата и тя тупна вътре с тежко дрънчене. — Двайсет и три солона и три барона, ако бъдем точни.

— И кошница портокали — додаде Кало.

— И пакет свещи — добави Галдо, — два самуна хляб с черен пипер, кашон от восъчен картон с бира и няколко светещи глобуса.

Окови се умълча, а после надникна в купата, като се преструваше, че наглася превръзката на очите си — всъщност приповдигна долния й край. Кало и Галдо, кикотейки се, започнаха да описват в най-общи линии номера, който Локи бе подготвил и осъществил с тяхна помощ.

— Разкъсай ми гъза с лодкарска кука! — възкликна Окови, когато приключиха. — Не помня да съм ти казвал, че поводът ти е достатъчно дълъг, че да разиграваш шибан уличен театър, Ламора.

— Трябваше някак да си върнем разходите — оправда се Локи. — Вземането на тялото от Двореца на търпението ни струва петнайсет солона. Сега сме на печалба, плюс свещи, хляб и бира.

— И портокали — напомни Кало.

— И светещи глобуси — допълни Галдо. — Не ги забравяйте, много са хубави.

— Уродливи страже! — възкликна Окови. — Тази сутрин още страдах от заблуждението, че тук обучението водя аз.

Поседяха в приятелско мълчание, докато слънцето се спускаше надолу по дъга към запада, а сенките започнаха да изпълзяват по лицето на града.

— Какво толкова, по дяволите! — Окови раздрънка прангите си няколко пъти, за да не изтръпват ръцете му. — Ще приема обратно онова, което ви дадох да похарчите. От онова, което хартисва, Кало, вие с Галдо си вземете по една сребърна монета и я правете каквото си щете. Локи, ти можеш да вземеш останалото и да го прибавиш към… дължимото ти. То е честно откраднато!

В този миг добре облечен мъж с горскозелено сако и четириъгълна шапка изкачи стълбището на храма и подхвърли шепа монети в купата. Издрънчаха на смесица от сребро и мед. Мъжът докосна шапката си и каза:

— Аз съм от Виденца. Искам да знаете, че съм вбесен заради случилото се.

— Сто години здраве за тебе и децата ти — рече Локи — и да те благослови Господарят на пренебрегнатите.