Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (46)

7

— Трийсет и шест солона и пет медни, Ваша светлост.

— Ммм. Май не сте се скапали от работа тази седмица.

— Да, моите извинения, Капа Барсави. Тоя дъжд… понякога си е живо убийство за нас, дето работим на дребно.

— Ммм. — Барсави остави чашата, обгърна дясната си длан с лявата и започна да гали почервенелите си стави. — Носил си ми и повече, разбира се. Много пъти. След по-добри седмици.

— Е… да.

— Има и такива, дето не ми носят, да знаеш. Опитват се да ми носят все една и съща сума, седмица след седмица, докато най-сетне не изгубя търпение и не ги поправя. Знаеш ли как вероятно живеят такива гаристи, Локи?

— Хм… Много скучно?

— Ха! Точно така. Каква стабилност — да изкарват съвсем еднакъв доход всяка седмица, та да може да ми дават точно същия дял! Все едно съм малко дете, дето няма да забележи! А има и гаристи като тебе. Знам, че ти ще ми донесеш честен дял, защото не те е страх да влезеш и да се извиниш, че този път е по-малко от миналия.

— Аз, ъъ, се надявам, че не ме смятате за скромен заради това, че споделям, когато балансът се наклони в другата посока…

— Съвсем не. — Барсави се усмихна и се отпусна в креслото. Изпод дъските, близо до дупката, в която бе потънал Жулиен, се разнасяха зловещи плисъци и приглушени удари. — Ти, ако трябва да бъдеш наречен някак, си най-надеждният гариста на служба при мен. Точен като верарски часовник. Сам ми носиш моя дял, редовно и без нужда да те викам. Четири години подред, седмица след седмица. Без да пропускаш, откакто Окови умря. Веднъж не си се оправдал, че нещо е по-важно от това лично да дойдеш при мен с тази торба в ръка. — Капа Барсави посочи на Назка кожената торбичка в лявата ръка на Локи. Нейната официална роля в организацията на Барсави беше на счетоводител, който води сметките. Можеше да издекламира списъка с плащанията на всички банди в града седмица по седмица, година по година, без грешка. Локи знаеше, че тя води сметките на пергамент за лично удобство на баща й, но доколкото всички подчинени на Капа знаеха, цялото му баснословно богатство бе описано единствено зад студените й прекрасни очи. Локи й подхвърли кожената кесия и тя я улови във въздуха.

— Никога — продължи Капа Барсави — не ти е хрумвало да пратиш пезон да върши работата на гариста.

— Вие сте твърде любезен, Ваша светлост. Но днес много ме облекчихте в това, защото сте заповядали да пускат само гаристи.

— Недей да лицемерничиш. Знаеш за какво говоря. Назка, съкровище, с Локи трябва да останем насаме.

Назка кимна сериозно на баща си, после — много по-бързо и леко, и на Локи. После се обърна и тръгна към изхода, а железните й токчета тракаха по дъските.

— Имам много гаристи — продължи Барсави, щом тя излезе — по-корави от теб. Мнозина са по-популярни и по-чаровни, мнозина имат по-големи и по-доходоносни банди. Но малцина непрекъснато полагат усилия да бъдат толкова любезни, толкова внимателни.

Локи не каза нищо.

— Младежо, аз от много неща се обиждам, но бъди спокоен, любезността не е сред тях. Хайде, отпусни се. Не те глася за примката.

— Извинете, Капа. Просто… известно е, че вие изразявате недоволството си по много… ъъъ…

— Заобиколен начин?

— Окови ми е разказвал достатъчно за учените от Теринския колегиум — отвърна Локи — и съм разбрал, че техният основен речеви навик е, ами, залагането на капан.

— Ха! Да. Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже — те като че никога не умират! — Барсави се изкиска, пийна вино и продължи. — Времената са… тревожни, Локи. Проклетият Сив крал най-сетне започна да ми влиза под кожата. Загубата на Тесо е особено… Е, аз имах планове за него. А сега съм принуден да прилагам други планове по-рано, отколкото възнамерявах. Кажи ми, пезон… какво мислиш за Анджаис и Пачеро?

— Хм. Ха. Ами… откровено ли да си кажа, Ваша светлост?

— Честно и откровено, пезон. Заповядвам ти.

— Ами… те са много уважавани и много добри в занаята си. Никой не се шегува с тях зад гърба им. Джийн казва, че знаят как да се справят в битка. Братята Санца се изнервят, когато играят честно с тях на карти, което означава нещо.

— Това мога да го чуя от двайсетина шпиони, когато си поискам. Това го знам. Какво е личното ти мнение за синовете ми?

— Ами… — Локи преглътна и погледна Капа Барсави в очите. — Ами, те са достойни за уважение. Добри са в занаята си и знаят как да се бият. Трудят се здраво и са достатъчно умни… но… с извинение, Ваша светлост, те се подиграват на Назка, а трябва да се вслушват в предупрежденията й и да слушат нейните съвети. Тя притежава търпението и проницателността, които… които…

— Им убягват?

— Знаехте какво ще кажа, нали?

— Казах, че ти си внимателен и съобразителен гариста, Локи. Това са отличителните ти черти, макар и те да предполагат много други качества. От прословутите ти първи гафове насам ти си самото въплъщение на предпазливия крадец, който здраво контролира алчността си. И затова би бил много чувствителен спрямо всякаква липса на предпазливост у другите. Моите синове… цял живот са живели в град, който се бои от тях заради фамилното им име. Те очакват почтителност като аристократите. Те са непредпазливи, малко безочливи. Трябва да предприема мерки, за да се погрижа те да получават добри съвети в идните месеци и години. Няма да съм вечно жив, дори и след като се оправя със Сивия крал.

Веселата увереност, бликаща от гласа на Капа Барсави, когато каза това, накара тила на Локи да настръхне. Капа седеше в крепостта, която не бе напускал повече от два месеца, и пиеше вино, а във въздуха все още тегнеше мирисът на кръвта на осем членове на една от най-могъщите и верни негови банди.

Дали Локи разговаряше с мъж с много изпипан замисъл, стигащ много далеч? Или Барсави най-сетне се бе пропукал като стъкло на прозорец по време на пожар?

— Много бих желал — рече Капа — да те назнача да даваш на Анджаис и Пачеро нужните им съвети.

— Ах… Ваша светлост, това е изключително… ласкателно, но… Доста добре се разбирам с Анджаис и Пачеро, но не бихте ме нарекли техен близък приятел. С тях играем карти от време на време, но… нека бъдем честни. Аз съм само един не особено важен гариста.

— Както казах и аз. Дори и сега, когато Сивия крал вилнее из моя град, аз все още разполагам с мнозина по-корави от теб, по-дръзки от теб, по-харесвани. Не ти го казвам, за да те засегна, защото вече изтъкнах собствените ти качества. И тъкмо от тези качества синовете ми имат належаща нужда. Не твърдост, дързост или чар, а безстрашна, постоянна предпазливост. Благоразумие. Ти си моят най-благоразумен гариста — но се смяташ за най-маловажен само защото вдигаш най-малко шум. А сега ми кажи… какво мислиш за Назка?

— Назка? — Изведнъж Локи стана още по-предпазлив отпреди. — Тя е… великолепна, Ваша светлост. Може да цитира наши разговори отпреди десет години, и ще ги цитира дума по дума, особено ако ме засрамват. Смятате ме за благоразумен? В сравнение с нея аз съм безразсъден като клечка в алхимична лаборатория.

— Да — съгласи се Капа. — Да. Тя трябва да бъде следващият Капа Барсави, когато си отида, но това няма да се случи. И то няма нищо общо с това, че е жена, да знаеш. Но по-големите й братя няма да понесат малкото им сестриче да ги командва. А аз предпочитам децата ми да не се избиват за частици от наследството, което възнамерявам да им оставя, затова не мога да ги пренебрегна в нейна полза.

Но това, което мога да направя и трябва да направя, е да се погрижа, когато му дойде времето, те да разполагат с гласа на трезвостта на такова място, че да не могат да се отърват от него. Ти и Назка сте стари приятели, нали? Спомням си първата ви среща преди толкова години… когато тя ми седеше на коляното и се преструваше, че командва хората ми. През всички тези години, които изминаха оттогава, ти винаги си се отбивал да я видиш, винаги си й казвал по някоя мила дума? Винаги си бил неин добър пезон.

— Ами… силно се надявам, Ваша светлост.

— Уверен съм. — Барсави отпи голяма глътка от чашата и я тропна на масата с великодушна усмивка на кръглото сбръчкано лице. — И затова ти давам позволение да ухажваш дъщеря ми.

„Да се разтреперим, а?“ — рекоха си коленете на Локи, но разумът му излезе с контрапредложение просто да замръзне на място и да си трае, като човек, който ходи по водата и забелязва, че право към него идва висока черна перка.

— О! — възкликна той най-сетне. — Аз не… не съм очаквал…

— Ясно, че не си — рече Барсави. — Но в това отношение целите ни се допълват. Знам, че вие с Назка имате чувства един към друг. Един съюз между вас двамата би те въвел в семейство Барсави. Анджаис и Пачеро ще поемат отговорност за теб… и ти за тях. Не разбираш ли? За тях ще е много по-трудно да пренебрегнат своя зет, отколкото най-могъщия си гариста. — Барсави стисна лявата си длан, свита в юмрук, в дясната и отново се усмихна широко, като червенолик бог, пръскащ своето благоволение от небесния си трон.

Локи вдъхна дълбоко. Нямаше какво да прави — положението изискваше безпрекословно подчинение, все едно Капа бе опрял арбалет в слепоочието му. Хора умираха, защото са отказали на Барсави много по-дребни неща. Да отхвърлиш родната дъщеря на Капа щеше да е много гадно самоубийство. Вероятно не тук и не сега, но ако Локи изклинчеше от плана на Капа, нямаше да доживее до утрото.

— За мен… за мен е чест, Капа Барсави. Извънредно висока чест. Надявам се да не ви разочаровам.

— Да ме разочароваш? Несъмнено няма. Виж, знам, че от известно време още няколко от моите гаристи заглеждат Назка. Но ако някой от тях й ловеше окото, вече да го е хванал, нали? Ама че изненада ще бъде, когато научат новината. Не биха го и предположили!

„А за сватбен подарък — помисли си Локи — сърдитата ревност на неизвестен брой отхвърлени кандидати!“

— Ами… как и кога да започна, Ваша светлост?

— Е… — отвърна Барсави — защо не ти дам няколко дни да го пообмислиш? Междувременно ще поговоря с нея. Разбира се, засега тя няма да напуска Плаващия гроб. След като се справим със Сивия крал… тогава бих очаквал да започнеш да я ухажваш по-колоритно и публично.

— Значи ми казвате — каза Локи много предпазливо, — че трябва да започна да крада повече.

— Смятай го за предизвикателство, което ти отправям и което върви ръка за ръка с моята благословия — ухили се Барсави. — Да видим дали можеш да си останеш благоразумен и да произвеждаш повече. Подозирам, че си способен — и знам, че не би желал да разочароваш нито мен, нито дъщеря ми.

— Несъмнено, Ваша светлост. Аз… ще положа всячески усилия.

Капа Барсави подкани Локи да се приближи и му протегна лявата си ръка с дланта надолу и с разперени пръсти. Локи коленичи пред стола на Барсави, пое дланта му с двете си ръце и целуна пръстена, познатата му черна перла с кървавочервено сърце.

— Капа Барсави — рече той, вперил поглед в земята. Капа го хвана за раменете и го вдигна.

— Давам ти благословията си, Локи Ламора, благословията на старец, който се тревожи за децата си. С това те поставям над много опасни хора. Без съмнение ти е минавало през ума, че синовете ми ще наследят опасен пост. И ако те не внимават достатъчно или не са достатъчно твърди за тази задача… и по-странни неща са ставали. Някой ден този град може да го управлява Капа Ламора. Мечтал ли си някога за това?

— Честно казано — прошепна Локи, — никога не съм желал властта на Капа, защото не бих желал да имам проблемите на Капа.

— Ето го пак твоето благоразумие. — Капа се усмихна и му посочи вратата в дъното — даваше му позволение да се оттегли. — Проблемите на Капа са много истински. Но ти ми помогна да отхвърля един от тях.

Локи вървеше към изхода, а мислите му препускаха. Капа седеше на стола си зад него и се взираше безмълвно в нищото. Единствените звуци бяха стъпките на Локи и отмереното капене от пропитата с кръв торба на главата на Федерико.