Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (101)

4

— Нищо от постигнатото няма да ви се отнеме — продължи той. — Нищо, за което сте се трудили или сте страдали, няма да бъде отнето от вас. Възхищавам се на изграденото от Барсави точно толкова, колкото мразех човека, който го е изградил. Такава е думата ми. Всичко остава, както си е било. Всички гаристи и техните банди остават във владение на същите територии. Ще плащат същата дан, на същия ден, веднъж седмично.

— Тайния мир си остава — както смъртта сложи край на управлението на Барсави, така ще сложи край и на моето.

— Поемам всички постове и цялата власт на Барсави, поемам всичките му задължения. И за да е справедливо, поради това поемам и всичките му дългове и отговорности. Ако някой може да докаже, че Барсави му дължи нещо, сега и Капа Раза му дължи същото. И първи сред тях е Еймон Данзиер… излез отпред, Еймон.

Тълпата вдясно от Капа Раза зашумоля и се размърда; след малко хилавият човечец, който Локи много добре си спомняше от Дупката на ехото, бе изтикан напред. Ясно си личеше, че умира от ужас. Кокалестите му колене направо тракаха.

— Спокойно, Еймон. — Раза вдигна лявата си ръка с дланта надолу, разперил пръсти, също като Барсави пред тълпата. — Коленичи пред мен и ме признай за свой Капа.

Разтрепераният Еймон падна на коляно, пое ръката на Раза и целуна пръстена. Кръвта на Барсави полепна по устните му.

— Капа Раза — произнесе той с почти умолителен тон.

— В Дупката на ехото ти прояви голяма храброст, Еймон. Малцина биха постъпили така на твое място. Барсави беше прав да ти даде такива щедри обещания — и аз ще ги изпълня. Ще получиш хиляда крони, и покои, и такива удобства, заради които мъже, на които им предстоят дълги години живот, ще се молят на боговете да ги поставят на твое място.

— Аз… аз… — От очите на мъжа бликнаха сълзи. — Не бях сигурен какво ще… Благодаря, Капа Раза. Благодаря.

— Желая ти много наслади в замяна на услугата, която ми направи.

— Значи… не сте… не сте били вие, там, в Дупката на ехото, ако позволите да ви питам, Капа Раза.

— О, не, Еймон — разсмя се Раза с гърлен, приятен глас. — Не, онова беше само илюзия.

В далечния ъгъл на балната зала на Плаващия гроб въпросната илюзия тихичко кипеше от ярост и свиваше и изпускаше юмруци.

— Тази вечер вие видяхте как окървавих ръцете си — изкрещя Раза. — Видяхте ги и разтворени, за да проявят, както се надявам да го възприемате, истинска щедрост. Не е трудно човек да се разбере с мен; искам да преуспяваме заедно. Служете ми така, както служихте на Барсави, и зная, че така и ще бъде. Питам ви, гаристи, кой ще превие коляно и ще целуне пръстена ми, за да ме признае за свой Капа?

— Ромовите псета! — изкрещя ниска, стройна жена най-отпред на тълпата, изпълнила балната зала.

— Резачите на Измамната светлина! — извика мъж. — Резачите на Измамната светлина ви приветстват!

„Това е нелепо, по дяволите! — помисли си Локи. — Сивия крал уби бившите им гаристи. Да не би пък да му играят някакъв номер?“

— Мъдрите помияри!

— Бароните от Пожарището!

— Черните очи!

— Целите крони! — разнесе се глас, а след него хорово одобрение. — Целите крони застават зад Капа Раза!

Изведнъж Локи го напуши смях. Той захапа юмрука си и се престори, че кашля. Внезапно истината лъсна — Сивия крал не само избиваше най-верните гаристи на Барсави, а сигурно беше сключил сделки с подчинените им преди това. Богове, в залата е имало и още хора на Сивия крал, предрешени, в очакване да започне истинското представление за вечерта.

Половин дузината мъже и жени излязоха напред и коленичиха пред Раза на ръба на басейна, там, където акулата показа само перката си, когато принудително освободи Барсави от ръката му. „Тоя проклет Вързомаг със сигурност умее да се разбира с животните“ — помисли си Локи със смес от гняв и завист. При всяка нова проява на изкуството на Соколаря той се чувстваше много потиснат.

Един по един гаристите коленичеха и се заклеваха пред Капа, целуваха пръстена и произнасяха „Капа Раза“ с истинско въодушевление. Още петима излязоха напред и коленичиха веднага след тях, очевидно усетили накъде духа вятърът. Локи бързо пресметна — само с вече полученото признание Раза можеше да нарече свои хора петстотин-шестстотин души. Видимите му сили се бяха увеличили значително.

— Значи вече се запознахме — обърна се Раза към цялата тълпа. — Познаваме се и вие знаете какви са намеренията ми. Свободни сте да се върнете към задачите си.

Соколаря направи няколко знака със свободната си ръка. Часовниковите механизми във вратата затракаха обратно и портата се отвори.

— Давам на нерешителните три нощи! — провикна се Капа Раза. — Три нощи, за да дойдат при мен и подвият крак, и ми се закълнат, както преди на Барсави. Искрено желая да проявя благосклонност, но ви предупреждавам, не му е сега времето да ме ядосвате. Виждали сте ме как работя. Знаете, че притежавам средства, които липсваха на Барсави. Знаете, че мога да бъда безмилостен, когато предизвикат у мен неудоволствие. Ако не ви удовлетворява да ми служите, ако мислите, че може би е по-мъдро или по-вълнуващо да ми се противите, ще ви отправя едно предложение. Стягайте си багажа и напуснете града през сухопътните порти. Щом искате да се разделим, моите хора няма да ви навредят. За три нощи ви давам отпуска и дума.

— След това — понижи глас той, — след това ще въздам назиданието, което съм длъжен. Вървете и говорете със своите пезони. Говорете с приятелите си и с други гаристи. Кажете им какво съм казал; кажете им и че искам да ми се закълнат.

Част от тълпата тръгна да излиза. Други, може би по-мъдрите, се строиха пред Капа Раза. Бившият Сив крал приемаше клетвите им в центъра на кръга от трупове. Червените ръце и синовете на Барсави лежаха и кървяха на палубата там, където бяха паднали.

Локи изчака няколко минути натискът да намалее, докато плътният поток от разгорещени, вонящи човешки същества изтънее до няколко гъсти струи, и тръгна към изхода. Краката му, също като главата му, бяха като налети с олово. Умората като че бързо го надвиваше.

Тук-там по пода лежаха трупове — стражите на Барсави, верните от тях. Локи ги виждаше през тълпата, която продължаваше да оредява. Точно до високата порта на залата лежеше Бернел, остарял на служба при Капа Барсави. Гърлото му бе прерязано, той лежеше сред локва от собствената си кръв, а бойните му ножове си стояха в ножниците — нямал е време да ги извади.

Локи въздъхна. Спря се на вратата и се обърна към Капа Раза и Соколаря. Вързомагът като че се взираше в него и за кратък миг сърцето на Локи заби учестено, ала магьосникът не каза нищо и нищо не предприе, просто продължи да наблюдава ритуала, докато новите поданици на Капа Раза целуваха пръстена му. Вестрис се прозя и бързо затвори клюн, сякаш делата на тези, които нямаха крила, я отегчаваха ужасно. Локи побърза да излезе.

Всички стражи, които наблюдаваха как гуляйджиите напускат галеона и се изнизват по пътеката към кея, бяха хора на Раза. Не си бяха направили труда да преместят труповете, проснати в краката им. Някои само гледаха студено; други кимаха дружелюбно. Локи разпозна не един от тях.

— Три нощи, дами и господа, три нощи — напомни един. — Кажете на приятелите си. Сега вие принадлежите на Капа Раза. Няма нужда да се тревожите — карайте си, както сте си я карали винаги.

„Значи вече разполагаме с някои отговори — помисли си Локи. — Прости ми отново, Назка. Не бих могъл да сторя нищо, дори и да имах куража да опитам.“

Той притисна болния си стомах и продължи да се тътри с наведена глава. Нито един страж не погледна втори път кльощавия, брадат, мръсен стар просяк — в Камор такива ги имаше с хиляди, хиляди взаимозаменяеми мухльовци, безнадеждни безпарковци на самото дъно на многото етажи на мизерията, които подземният свят предлагаше.

„А сега — да се скрием. И да измислим какво да правим.“

— Радвай се на откраднатото тази вечер, кучи сине — прошепна Локи, когато подмина и последния от стражите на Раза. — Радвай се до насита — толкова по-драго ще ми е да видя мъката в очите ти, когато забия шибаната кама в твоето сърце!