Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (32)

5

— Значи — каза дон Лоренцо Салвара — искате да продължа нарочно да пиша полици на човек, когото ми описахте като най-сръчния крадец в Камор.

— С цялото ни уважение, господарю Салвара, точно това бихте направили дори и без нашата намеса.

Когато Локи говореше, в гласа и маниерите му не се долавяше дори намек за Лукас Феруайт; нямаше ни следа от скованата енергия или препарираното достойнство на вадранския търговец. Това ново създание имаше фиктивната подкрепа на неопровержимата заповед на Херцога. Беше от хората, които можеха и биха дразнили един дон, когато оскверняват неприкосновеността на неговия дом. Подобна наглост не можеше да се наподоби — Локи трябваше да я почувства, да я извика отвътре, да се увие в нахалството, сякаш беше стара и удобна дреха. Локи Ламора се превърна в сянка в собственото си съзнание — сега той беше Полунощен, полицай от мълчаливата полиция на Херцога. Сложните лъжи на Локи бяха простите истини на този нов човек.

— Обсъжданите суми биха могли… съвсем лесно да намалят наполовина наличното ми имущество.

— Тогава дайте на нашия приятел Феруайт половината си богатство, господарю. Задушете Тръна точно с онова, което той желае. Полиците ще го обвържат, ще го накарат да снове напред-назад между лихварските къщи.

— Лихварски къщи, които ще хвърлят съвсем истинските ми пари по този фантом, искате да кажете.

— Да. В служба на Херцога, не по-малко. Кураж, господарю Салвара. Напълно във възможностите на Негова светлост е да ви обезщети за всяка загуба, претърпяна от вас, докато ни помагате да заловим този човек. По мое мнение обаче Тръна няма да има време нито да похарчи тези средства, нито да ги прехвърли много надалеч, затова откраднатите ви пари би трябвало да бъдат възстановени още преди да е станало нужда. Редно е да обмислите и онези страни на ситуацията, които не са строго финансови.

— А именно?

— Благодарността на Негова светлост за вашата помощ в извеждането на задачата до желания от нас изход — рече Локи — срещу определеното му неудоволствие, ако известна неохота от ваша страна предупреди крадеца, че мрежата около него се затяга.

— Аха… — Дон Салвара взе очилата и отново ги нагласи на носа си. — С това надали бих могъл да споря.

— Няма да ми е възможно да говоря публично с вас. Никой униформен член на каморската стража няма да се обърне към вас по никаква причина, свързана с тази афера. Ако изобщо разговарям с вас, трябва да бъде нощем, тайно.

— Да наредя ли на Конте да държи подръка почерпка за мъже, които влизат през прозорците? Да кажа на доня София да праща Полунощните в кабинета ми, когато изскочат от гардероба й?

— Давам ви дума, че всякакви наши бъдещи появи няма да са толкова стряскащи, господарю. Беше ми наредено да ви внуша колко сериозно е положението и в пълна степен — способността ни да… преодоляваме пречките. Уверявам ви, лично нямам желание повече да си противореча с вас. Възстановяването на вашето богатство ще бъде венецът на моя многогодишен упорит труд.

— А доня София? Дали вашият господар е отредил роля и за нея в тази… контрашарада?

— Съпругата ви е изключителна, необикновена жена. На всяка цена я осведомете за нашия ангажимент. Кажете и истината за Лукас Феруайт. Привлечете нейната извънредно изкусна помощ за нашето начинание. Ала… — ухили се злъчно Локи — мисля, че за жалост съм длъжен да оставя задачата да й обясните това на вас, господарю.